рецензии за нови книги, разкази, стихове
Постинги в блога
08.01 12:24 -
Поръчка за сън
Разказ
Иска да го сънува. Един сън – не е милион евро или околосветско пътешествие. Може желанието й да е странно, но не и неизпълнимо. Съгласна е на кратък сън.
07.01 16:38 -
Перверзна реалност
Обществото или по-конкретно институциите, със съдействието на медиите, насаждат абсурди, които ние се опитваме да избегнем... доколкото е възможно.
Первезна картина. Хората са все по-уплашени, излизат и се оглеждат.
06.01 12:00 -
Мама ръси брашно от небето
Цели 19 години без нашата майка Радка Христова.
Мамо, все повече заприличвам на теб...
05.01 15:41 -
Благодаря за даровете
"Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези...
04.01 15:44 -
Пеенето прогонва тъгата
От романа ми "Някъде другаде",издателство Жанет 45
Откъс
03.01 16:18 -
Пет фрагмента за разказ
Димитрина Бояджиева
Вървяха бавно. Той, обгърнал раменете щ, нежно я водеше по заснежената улица. Очите му бяха ласкави, уверено-властни. Тя, отпуснала глава на рамото му, дишаше учестено. В сияйния щ...
02.01 20:16 -
Между доброто и лошото
За много години и радости!
Тя
29.12.2023 17:50 -
Да погалиш пеперуда
Разказ
Този летен разказ е написан по истински случай. От случващите се около нас неща бих казала, че има употребени социално и емоционално некоректни думи, но не желая да се съобразявам с измислени правил...
28.12.2023 20:13 -
Изневяра
Разказ
24.12.2023 14:17 -
Вещи или спомени
Диляна Николова
В семейство с шест деца и четири внучета въпросът с организацията на празнуването на Рождество е сложен. Бройката в минималния състав е четиринадесет души. Как се приготвя храната за тях? Ами подаръците? В един...
22.12.2023 20:20 -
Каква загуба на надежди
Необикновен подарък
Момче подарява на момиче морето... докъдето се вижда.
21.12.2023 14:22 -
Биолюбов
Зелените, тъмнозелените нейни очи, или каквито и да са в момента, изтичат като вадички от масата по пода. Кап-кап. Няма желание да стане. Няма порив да вдигне главата си от празната чиния и да посегне към купичката с кафяв...
Търсене
За този блог
Гласове: 4331