Като цивилизация ние сме придобили невероятно количество знания и информация, особено през последните двеста години. Само че знанието и информацията не са равнозначни на «мъдростта». Придобили сме и много по-голямо разбиране за природния свят в сравнение с нашите прадеди. Но «по-голямото разбиране» също не е равнозначно на «мъдростта».
| 18. Христос е Божията мъдрост и сила Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила. |
| 19. Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля." |
| 20. Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? |
| 21. Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. |
| 18. Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър. |
| 19. Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им"; |
| 20. и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни." |
| 21. Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше: |
Виждаме изявени мощните истини на тези думи в нашето време и обстановка днес, почти 2000 години след написването им.
В човешкото мислене има толкова много неща, които предизвикват Божието Слово. Независимо дали спорният въпрос е възкресението на Исус, самото Сътворение или някое друго чудо, човешката «мъдрост» (дори когато се основава на научните «факти») трябва да бъде считана на «глупост», ако противоречи на Божието Слово.
Както заявихме по-рано, голяма част от науката днес – особено в областта на произхода на човека – започва от чисто натуралистична перспектива. Макар много от великите научни гении в историята – Нютон, Кеплер, Галилео Галилей и пр. – да са вярвали в Бога и да са смятали, че работата им помага да се обясни Божието дело в творението (Нютон пише: «О Боже, мисля Твоите мисли, по подобие на Теб...»), днес подобни чувства често биват осмивани.
Някои дори се стремят да обяснят историите за чудеса в Библията, като твърдят, че това всъщност са естествено случващи се феномени, които древните хора – невежи по отношение на природните закони – погрешно са възприемали като Божествени действия. Например съществуват най-различни натуралистични теории, стремящи се да обяснят разделянето на Червено море като нещо друго, а не като Божие чудо. Преди няколко години един учен дори твърдеше, че Моисей е приемал наркотици и цялата идея, че Бог му е дал Десетте заповеди на каменни плочи е само халюцинация.
Колкото и нелепо да звучи това, след като веднъж отхвърлите идеята за Бога и свръхестественото, ще трябва да намерите някакви обяснения за тези неща. Оттук и «глупостта», за която Павел пише в пророческо вдъхновение.
