Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2012 07:59 - СЪРЦЕТО МИ ИМА ОТЧАЯНА НУЖДА ОТ ДУМИ
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2074 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image             Хубавата поезия е река. Всяко потапяне в нея измива веднъж повече лицето ти, изписва веждите, друг път наклонява слуха ти да чуе неуловен досега звук, дробовете ти поемат странна смесица от ухания, после усещанията ти се настройват на нова вълна. Плуваш в реката и винаги е различно. Сетивата ти се отварят, думите “претоварват” дишането и преглъщането, слепотата ти е изцерена. Очовечаваш се...    Поезията е чудото да видиш наредени уж обикновените и всекидневни неща по необикновен, неочакван, дързък и изумителен начин. С еднаквите и познати думички да избродираш хоризонта по своя си маниер.    Поезията на Виолета Христова е изкушение на мисълта, непослушното дете на огъня, небето в кладенеца или споменът, който с годините не избледнява, а се пълни със сладост и яркост.    Каква заблуда да повярвам, че от високото /в случая от незаснежените върхове на Алпите/ ще надникна “под кожата” на поетичните думи по-добре, по-пълно! /И то на 2 250 м.!/ Красотата и дълбочината на споделеното блести неизтощимо и отдава топлина. Без значение дали си се заслушал в шепота на изкуството да се преобразяваш от третия етаж на хотела или на лифта към най-достъпното за неалпинисткия ти крак същество. “Батериите” на словото, на словото на Виолета Христова, не се изтощават.    В стиховете й животът е “полуостров, полутъга и полусън понякога” /”Последният човек”/, напомняне “че думите са празни, когато не пристигат от сърцето.” /”... и каза тя”/    Човекът – вярващ и невярващ, стъписан и заслепен, спрял се уж за кратко, успокоен от една песен и пак напълнен с тревоги – всичко това и още, още четем в поетичната й книга. Лиричните обяснения доразвиват мисълта и ни белязват като мълния, обещават ни спасение. Спасение до дали за всеки и на каква цена?!    Ежедневието те бута да стъпваш по земята, дори и да си загубил обувките или надосънувал златните пантофки на вълшебството, но стремежът към светлина, истина, разгадаване, въпросите, които сякаш все не се добират до верните отговори, те повдигат нагоре, разклоняват мислите ти подобно клони на дървета.    Стихосбирката “...каза тя. И слезе от небето” съдържа 71 стихотворения. 71 опити за прекрояване на действителността, за безболезнено вмъкване на ново парче плат на местата, където се е поизтъркало от употреба, удължаване и зашиване на орнаменти, за да е пъстрее и весели окото. Тоналността на книгата не е меланхолична, сива, нито покрита с бледност и едва осмелила се да погледне нагоре. В поетичните творби често се разминаваме с болката и шумолящата тъга – дори и без да помислим да я докоснем. Тъга, която виси като раздрано и мършаво небе. Тук чувствата са силни, понякога покрити с наметало, стоящи до вратата, но с ключ да отворят и продължат нататък. Къде? Ами пътищата са в очите, в песните, в кръвта, в зеленото на сезоните...    Като четеш се спираш на думи, които са знаци и посоки накъде отива поетичния път. Слова – фенери, насочващи вниманието към дребни детайли, но обясняващи смисъла на едно развълнувано сърце, на цветове, без които отвореният прозорец е с решетки и ти ще задържиш погледа си само и единствено върху тях. А има много повече. / “ Преди да те обиди, животът те обича, когато те заключва, ти дава свобода.” – стихотворението “Такива сме отдавна”/    Взирайки се в поетичния свят на Виолета Христова се възхищавам на нейните сравнения и безкрайни жестове на доброта и надежда. Поезията може да е рана, и е рана. Но е и възможност за преплуване и прелитане над острова на мъглите и непрестанните земетръси.    Като следотърсач или археолог забелязах използването на думите “риза/ризи” и “къща”. Значението им ме отвежда и ми загатва необходимостта от уют и пристан, постоянна или променлива точка, където те чакат или ти чакаш, но срещата ще се състои. Днес, утре или някъде зад девет ъгъла... това не е интересно. Поетът лети с птицата, чрез метафорите ръцете му стават криле, голотата му умилостивява бурите и те му дарят кожа – през която не прониква студ и дъжд, обиди и безразличие. Но колко по-хубаво и нежно е, че можеш да изречеш и да се сбъдне” “Влизам в своята къща” /”Далеч от сърцето”/, “под покрива на сламената къща” /”Сламена къща”/, “И пада коминът на старата къща” /”Махалото”/...    Кой ли не мечтае за “любовна риза”? Дали е привилегия на поетите или на виждащите извън границите на точните определения. Ризата ще те скрие, ще те предпази от ръбове и слънчев удар, но и издаде пренадлежността ти...    Поетът забравя страшните поуки от реалните приказки на деня. Те не го забравят “Толкова дребни предателства в ризата! Два пъти повече в сърцето.” /”Митове и легенди”/ и въпреки това утрото се разпростира над черното изписано мастило и душата въздъхва блажено. За един миг. Миг ПОЕЗИЯ!     Христина Панджаридис      


Тагове:   литература,


Гласувай:
6
0



1. tepev - Хубавата поезия е река
22.10.2012 08:24
Очовечавам се !!!
цитирай
2. анонимен - На добър час, Хари!
22.10.2012 13:28
На добър час, Хари!
цитирай
3. анонимен - СЪРЦЕТО МИ ИМА ОТЧАЯНА НУЖДА ОТ ДУМИ
22.10.2012 18:54
" Поетът лети с птицата, чрез метафорите ръцете му стават криле..." колко хубаво казано! Май, най-хубавото на поезията е когато тя влезе в резонанс с душата.
цитирай
4. анонимен - Благодаря!
23.10.2012 05:46
Благодаря за топлите думи и насърчението, мили приятели и читатели!
Очаквам вашата активност да се увеличава с качването на всеки нов материал!
цитирай
5. minabk - " Като четеш се спираш на думи, ...
23.07.2013 11:28
" Като четеш се спираш на думи, които са знаци и посоки накъде отива поетичния път. Слова – фенери, насочващи вниманието към дребни детайли, но обясняващи смисъла на едно развълнувано сърце, на цветове, без които отвореният прозорец е с решетки и ти ще задържиш погледа си само и единствено върху тях.".
Прекрасен текст. Просто ме изпълни със светлина, красота и благодарност.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 933807
Постинги: 1072
Коментари: 492
Гласове: 1299
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031