ПЕЙЗАЖ
Нарисувах море, небе и звезди,
и любов - както ти ме научи.
С думи красиви, без платна и бои -
после чаках любовта да се случи.
 
Бои си събирах от ранни зори,
от изгрева нижех мъниста .
Редувах два тъжни, три весели дни
с цветове от дъгата лъчиста.
 
Морето ми даде лазура си чист
за очите ти синьо – зелени.
Картина красива на поет – маринист
нарисувах за теб и за мене.
 

ТОЛКОВА ДЪЛГО ТЕ ЧАКАХ
 
Толкова дълго тебе ли чаках...
Преминах през всички сезони -
раждах, погребвах, смях се и плаках,
любовта от мен не прогоних.
Познавах очите ти преди да те зная -
копнежа в мен не изчезна.
Нощем притихнала в тъмната стая
потъвах в синята бездна.
Душата ти знаех - по мъжки корава,
а толкова нежност стаила,
твърдите устни - нестинарска жарава
ръката ми бе изгорила.
Толкова дълго... май те дочаках
в края на тихата есен.
На ятото щъркели вчера помахах -
подарих им моята песен.