КВАРТАЛНА ГРАДИНА Кучето стои до входа – посреща хората. Поздравява ги с опашка. Някой му отвръща, друг не го забелязва, трети го прогонва. Кучето побягва. И отново бързо се връща. Играе обичайната си игра със светнали очи. Пита се: от каква ли порода е следващият?
КУЧЕШКА ЛЮБОВ Позвъних, никой не отвори.Имах ключ. И още не бяха сменили ключалката. Посрещна ме кучето. Приклекна в краката ми, затупа щастливо с опашка. Здрасти, куче! Погалих го, попитах: Как си? И то попита. Щом съм се върнал вкъщи, вдигнах рамене. Какво повече да искам? Кучето не отговори.Продължи да тупа с опашка.
ТРИМА Кучето изтича до средата на улицата и колебливо спря. Към него бясно се носеха два автомобила. Щяха да го премажат. Върна се обратно. Шофьорът на единия автомобил изпсува. Другият се запита какво ли мисли кучето. А то мислеше: Цял живот се отърквам в краката на безмилостни убийци.   ПОЧЕСВАНЕ Кучето пресече на опасно място улицата. Шофьорът не успя да избегне сблъсъка. Господ виновно се почеса по главата, и зад ухото. После сдържано се изкашля.