Постинг
05.11.2012 17:53 -
ДИМИТЪР ВАСИН: Стихове
* * * За виното, което още зрее, за думите, които още не са казани пияното си място ще открия и обръчите здраво ще затегна. Ще дойде ферментацията някой ден със мисълта за укротяване. Или за полудяване. Разграничаването от подобията ще стопли полудялата ми кръв. Ще потече кръвта ми с цвета на закъснялата ми истина. И ще се залюлея да настигна кръга и пътя на необратимото, на доузряването и повтарянето на думите. За трезвите ще бъда трезв, а за пияните ще се напия до умиране. И до умиране ще зрея и мълча. И до умиране ще подлудявам времето и семето, разсипано в небето, в сърцето ми разсипано – ще подлудявам. И ще осъмвам във прегръдката на обръчи разкъсани, завързани и пак разкъсани. Във времето на виното, на думите и на обичането богохулството е забранено. * * * Под лозницата от млад минавам. Младост не остана. Гоня силом вълци и чакали. Младост ме изправя. Мило идвам милост не дочакал. Малко е, малко да събирам кожи и копита. Никога не съм убивал. Ножа още не съм хвърлял под лозницата. Дните се изсипаха като куршуми с думите за гроздето. Хлопват изгреви без бухали в деня ми. Мой народе, пламнали са ми петите, но не питай сам ли си отивам. Диво ми е, мой народе, диво и лозницата не сещам. Ще те срещна след победата, повдигнала пердетата и се ненагледала по мене. Под лозницата от млад минавам. Мамиха ме и измамваха очите с чистото си пладне, пламнало в жилите отляво и отдясно. Жилището ми се събужда сито. Чужди са спечелените битки – ти не питай калко вълци и чакали ръфаха от тялото ми. Колко кожи и копита в ъгъла си скупчих. Чувствата ми само, мой народе, под лозницата не могат да си идат. Топлото на вечерта ги изповядва и с кръвта на виното ти ги подава...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
