Кожата ти е смокиня,
казва той и захапва вятъра.
Устните ти - с вкус на смокини,
казва той и издиша.
Градът се завърта около
слънчевото вретено, жужи
златната пчела на времето.
Всички фасади поглеждат нагоре.
И ставам вятър, смокиня,
въртележка, усукала оста си.
Времето лепне от сладост,
нежна отрова заостря жилото му.
Светът е ослепителен дракон,
захапал опашката на думите.  

Като сладко от зелени смокини! Браво на Инчето!