Постинг
18.11.2012 06:10 -
ГЕОРГИ НИКОЛОВ СТИХОВЕ
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1029 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2012 08:00
Прочетен: 1029 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 18.12.2012 08:00
ЛЕТЕН АПОКАЛИПСИС
Оркестърът на маранята
свири Вагнер.
Рояк валкирии във въздуха –
вместо пчели.
Летен апокалипсис.
Оцелелите глухарчета
долепят уши до небето.
С тояжката си –
стъбълцето му тънко –
върви ослепялото цвете.
Маранята спира
да гримасничи.
В новото летоброене
последното дърво
се помирява със сянката си.
ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА
В памет на майка ми Христина
Корените на дървото
са небето на мъртвия –
по тях душата му се отправя нагоре.
Пъпли под кората на ствола,
като Тезей минава през лабиринта на дървояда,
през хралупата с кълвача,
който тупти в нея
като присадено сърце на дървото;
яхва кактусовия гръб на гъсеницата
и с нея стига до цвета на клончето –
бяла урна за разпръсване на прашец,
откъдето пчелата
с крилцата си като витражи на църква
я отнася в небето.
* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева –и една пчела – и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.
Емили Дикънсън
От какво се разваля мечтата?
Нима не знаеш?
Ако пчелата не ти прилича
на жълт ангел,
кръжащ над непорочните зачатия
на цветовете
или поне на янтарена капка
стичаща се по клонката.
Ако не виждаш
тетивата на тревата,
изстрелваща рояк скакалци в небето
и изригващите вулкани
на мравуняците,
и ливадата като зелено море,
в което се гмуркат птици.
Ако мечтата не пристига –
значи твоята пчела е само
насекомо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Позволих си да цитирам една позната, която хареса веднага Вашите стихове, но се притеснява да го признае публично!
Особено й допада стихотворението, посветено на майка Ви!
цитирайОсобено й допада стихотворението, посветено на майка Ви!
яхва кактусовия гръб на гъсеницата
и с нея стига до цвета на клончето –
бяла урна за разпръсване на прашец,
откъдето пчелата
с крилцата си като витражи на църква
я отнася в небето.
Г. Николов
цитирайи с нея стига до цвета на клончето –
бяла урна за разпръсване на прашец,
откъдето пчелата
с крилцата си като витражи на църква
я отнася в небето.
Г. Николов
Търсене
За този блог
Гласове: 4262