Когато започнеш тази книга, усещаш лекота и удоволствие, мотивация да не прекъсваш забавлението си. “Вървиш” по страниците и всяка разказана история е наситена с кинематографизъм, изпипаност, чувствителност. Четеш и не се обръщаш, не търсиш кръстопът, за да се отклониш за почивка. Не ти доскучава. Продължаваш, защото си доволен и прелюбопитен какво се случва. Нетърпелив си да видиш какво ти е приготвил авторът. Пътят е подреден до най-дребния детайл. Изненадващ!    Не съм се изчервявала от описанията в книгата, защото липсват някакви пикантни подробности или реплики, които биха скандализирали нежното ухо. Интимните сцени са предадени с възможно най-човешкия и лиричен рисунък, през призмата на влюбен във всеки миг на живота човек.    Златко Ангелов надниква и не се бои да ни представи сексуалността не като един физически акт – израз на човешкото привличане, върха на играта между мъжа и жената, а сексът сливане, отиването над страстта и първосигналното. Отдаваш тялото, но и усещанията, мислите, търсиш споделеност на цялата гама от чувства. Разкрива ни се еротиката не като докосване до кожата на партньора и топлина, но като желание да дадеш повече, отколкото ще получиш. Любовта е споделяне, свобода, опит да не забравяш другия. Нали често игнорираме човека до нас, отдадени и вглъбени в  кладенеца на преживяванията си.    Писателят ни припомня деликатно, че двойката е сбор от теб и другия. Две същества – допълват се, но понякога и се отблъскват. Любовта в новелите му е красива, изплъзваща се, рядко възможна, но бива и реалност. Любовта е земна, но и за мигове те запраща на височини.    Пет сюжета, които те предизвикват да оставиш себе си на заден план, да забодеш егото си с карфичка /леко, с минимална болка!/ и да погледнеш извън собствения си душевен мир. Когато търсиш и харесваш друг човек, щом си на разстояние, едно произнесено признание, че си влюбен и обичаш... Това е, защото се виждаш както искаш в огледалото на отсрещните очи, защото превъзхождаш него/нея, или си открил допълнението, което ви прави цяло. Тялото те предизвиква, изкушава, ти забелязваш детайлите, но закодирането в теб е твоята версия за любов.    А дали ако се отдалечиш  малко от човека ще разтълкуваш по същия начин връзките, които те теглят към външното и вътрешното...    Еротиката утешителна награда ли е или признак на силни чувства?    Любовта в “Еротични спомени” е вълната, която те залива, атмосферата, кода за разгадаването, казаното и недоизказаното. Прелистваш и се питаш, а какво става по-нататък. Любопитството ти е неуморимо.    Писателят и героят се оприличават с мъжа, стъпил на чужда земя, но със спомени и голяма част от живота си, изживени на друга територия. Той се завръща в миналото си, сравнява, припомня си, но никъде няма укори, омраза, гняв. Има естествено продължаване на живота, гребане от младостта и помощ на зрелостта да различи по-точно и ясно ставащото, да прозре защо, поради какви причини сега дните са по-различни. В “Еротични спомени” се сблъскваме с родителството, изневерите, смъртта. Някак си естествено любовта и краят вървят заедно, и в петте новели присъства загубата.    В “Сексуалният фактор” майка и дъщеря обичат един и същ мъж – делят ги ситуации и години, но любовта, раждането на дете ги сближава. Разкриването на истината шокира майката и тя решава в последния момент да съхрани тайната за своя свят, за да не нарани допълнително момичето си. Разказ сгъстен и драматичен, разказ за сблъсъците на поколенията, за прошката, за скритите ъгълчета, които носим в себе си и все търсим подходящия момент, за да ги осветим пред близките си. Може би смъртта тук разрешава по най-деликатен начин станалото. Ако Норбърт Уолдън не беше се разболял, две жени щяха да изясняват чувствата си и да породят много болка и надпревара ца място в сърцето. С времето любовта губи яркостта си, но остава осезаема и видима, изпитаните чувства успокоени.    Новелата “Импровизации по тема от Мураками” ми прилича на борбата на рибаря с уловената, пълна мрежа с риба. Рибите са неговия живот: синът му, приятелката, момичето, което вижда сина му и след смъртта... Бори се да ги задържи по-дълго за себе си не заради компанията, а за пълнотата на живота си. Любовта вероятно ни изгребва на моменти, но това е илюзорно. Тя ни изпразва, за да отвори по-голямо място за съдържанието, което влива в нас, “светът, в който живеем, е измислен, само ние в него сме реални.”    Любовта, изобразена в разказите и новелите на Златко Ангелов, е отрупаното с плодове дърво. Някои плодове са на върха, намират се и близо до ръката, сладко-зачервени, позагнили, паднали около стеблото. Любовта е паметта да разкажеш по своя си маниер за преживяното, наблюдаваното, същественото според теб. “Паметта може да бъде услужлива и в обратния смисъл – когато искаш да забравиш нещо.”    Новелата “Юношеска еротика” е синтез на човешката драма, сблъсък на щастието и нещастието, противопоставяне на възможностите и търсенията на човек в името на любовта. Точно когато героинята Ани е уверена, че е сбъднато желанието й да е с човека, от когото се нуждае, бащината загриженост или ревност й предоставя запис на друга жена, влюбена в мъжа до нея, и признаваща отново чувствата си, тълкувайки ги от първата до последната среща, два часа преди да се самоубие. Човешкият морал е нещо наподобяващо пълзящите пясъци – не е рамкиран и точно определен “от – до”.    Знам, че Златко Ангелов обича да пише, за да разказва историите, населяващи и жужащи във въображението му, “опитомени” под финния му и образен език, чистотата и лекотата на изказа. И ни ги разплита забавно. Без да ни претоварва с излишества и словесни завъртулки. Описвайки подробности, но задъхано и с владеене на изкуството да държи в напрежение. Какво ще се случи? Как ще се пречекат пътищата на героите?    Оставам очарована от книгата му и нетърпелива да прочета новия му роман.