Книголюбие :: Кирилка Паскалева: ТОЗИ ПЪТ БУРЯТА ВРЪХЛЕТЯ ВНЕЗАПНО. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.11.2012 08:16 - Кирилка Паскалева: ТОЗИ ПЪТ БУРЯТА ВРЪХЛЕТЯ ВНЕЗАПНО...

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:

    * * *     Този път бурята връхлетя внезапно.     Никое от дърветата в гората     не я очакваше,даже и тези,     които носеха белег от вятър.     Дори бялата бреза не усети нищо.     След дъжда,успокоени,те полюшваха     уморени клоните си,а листата     им трептяха,трептяха,сякаш се разнасяше     пеещият звън на Лоретанските камбанки.     След бурята - отново беше     спокойствие и тих унес.     Тишината отекваше - беше чисто     като храм след молитва...    * * *     Хладните иглички на хвойната     блеснаха от дъжда.     Сякаш девойка,осъзнала достойнствата си,     тя разлюля мокрите си коси и се изправи -     горда,недосегаема.     Отърси се припряно от капките дъжд,     поспрели по листата й,за да се насладят на допира     с нейната женственост.     Корените ги попиха.     Земята сподави въздишката си.     Разнесе се необикновеният     тръпчив аромат на хвойна.     А по стъблата запяха живителните сокове     на радостта от живота...     * * *     Очарованието на есента.     Онази тиха безнадеждност на есенния ден,     в който нищо особено няма да се случи.     Дърветата са спокойни.Дълбока тишина     владее гората.     Величието на боровете,едва-едва     поклащайки върховете си.     А под тях - туфите на гъбите-боровки,     изпълващи със сладкия си     аромат пространството.     Обичам тези минути...
ИЗКУШЕНИЕ Отвъд светлината – невидима глътка спасение . Посоката в хаоса – другия бряг. Припламват огньове блуждаещи – Там... Изкушение – самотата, загадъчно-лека. А камъни падат по склона – неудържимо привличане. Смъртта си шушука със живите...
    ФРАГМЕНТ     Студено е.     Повява хлад.     Прокъсана е     дрипавата дреха     на самотника.     Парче от кифла,     резен от домат.     Прогнили и несбъднати     надежди...     Очите ти ми казват:     „Погледни небето –     в блясък от звезди...”     Самотнико,     такава сила в теб –     да нарисуваш     свят, импровизиран     от кашон –     слънца, звезди     и ручеи пенливи.     Усмихваш се.     Припада вечерта...

Нагоре