Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2012 13:39 - Андрея Илиев: И ТАЙСЪН СИ НАМЕРИ МАЙСТОРА
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 661 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    В кварталната градинка всяка сутрин се събираме десетина. Рано – към седем. Абе, не за тичане. Ония, спортягитге, шетат като пършинги по алеите. И тях ги знаем. Ама не са от нашия отбор. Ние сме кучкари. Изкарваме хайванчетата да се освободят от нуждите си. Аз с моя Нерон, Иван с Ричи, Стефан със Сара и прочие. Е, вчера Фифи на мадам Бошнакова се заигра с Тайсън. Уф... Чакай. Фифи е пинчер. Една шепичка козина. Пък Тайсън е ротвайлер. Ама як, ей! Като стопанина си Савко. Той е борец и тежи към сто и петдесет кила – и то когато е гладен, по къси гащи и без ланците. Не, мадам Бошнакова не е кучка. Тя е фризьорка в центъра. Винаги гримирана и напудрена. С изкуствени цици и надути устни. Към четирийсет килограма с герданите. А трябва да ти кажа, че носи много от тях по врата си. Може би се страхува, че без тоя баласт разгонената Фифи ще я отнесе нанякъде... Та тъй. Вчера Фифи се заигра с Тайсън. И чудовището му с чудовище се запали, сборичкаха се, търколиха се в тревата и стана фала. Ротвайлерът налапа главичката на пинчера. И си стои. Нито стиска, нито пуска. Фифи се замята и заскимтя. Мадам Бошнакова й заприглася отстрани. Опита да приближи, но Тайсън я погледна с кръвясалите си очи и оголи предупредително зъби. Изпод тях, повтарям, скимучеше Фифи. -Има ли мъже? – запита риторично Бошнакова и вдигна очи към небето. Огледахме се един друг. Абе, има, ама Тайсън да не е жена, че да му трябва мъж?... Сетихме се за Савко. Той има такъв навик – пусне в края на градинката кучето и се нареди на сергията за вестници. Хм... Ето го – идва секунди преди Бошнакова да припадне. Зяпна стройната кучешка композиция и се плесна по челото, което пък доведе до верижна реакция – затресоха се десетки кила сланина по най-невероятни места на туловището му. -Господине, кажете му да пусне Фифи! – страстно и с ръце на силиконите се примоли Бошнакова. Савко затвори уста, примлясна и рече замислен: -Няма да стане. -Как! Как няма?... Моля ви се! Само дето не се срути в краката му. Фифи започна нова ария – изглежда зъбите на Тайсън вече я боцнаха тук-там. -Мене не ме слуша – призна гузно Савко. -Кого слуша? – изви като в мексикански сериал мадам. -Жената – сведе очи борецът. -Да дойде! Веднага!... Отиде ми кученцето! Фифи май се умори и спря да се мята. Писъците на Бошнакова обаче достигнаха до невиждани децибели. Савко се извърна. Живееше през няколко блока и то на десетия етаж. Лицето му посърна – сигурно си представи колко калории ще изръси бадева. После се отпусна благо и бръкна в джоба си. Извади джиесем, достоен за ръста му. Боцна с дебелия си показалец в клавиатурата и почти минута обяснява ситуацията. После още трийсетина секунди слуша и кима, чоплейки носа си. Фифи престана да скимти. Бошнакова висеше на раменете на двама от колегите. Савко приближи към кучетата. Свали мобилния от ухото си и го поднесе към главата на кучето. Възцарилата тишина се бе раздрана от строг фелфебелски глас: -Тайсън! Ротвайлерът застина. -Ненормалник! Веднага пусни кученцето! Огромното куче се сви гузно. Изплю Фифи и някак изведнъж се смали...



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 946143
Постинги: 1073
Коментари: 492
Гласове: 1302
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031