Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2012 20:18 - Христина Панджаридис: ДА ИЗНЕВЕРИШ С РИБАР
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1167 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Обичайната вечерна разходка започва по светло и завършва с приятното захлаждане. Гледането на залеза е ритуал и едно от последните удоволствия за деня. Поне е гарантирано и не зависи от присъствието или отсъствието на поканените. По пътеката като загубени бебешки терлички са нападали орехи. Тревата мирише на сутрешно окосена. Паля си цигара и вдишвам блажено. Може да е отрова, но влиза бавно и ароматно. Разлива се из тялото ми на мястото на възбуждащия чай. Тя послушно върви до мен. С гордо вдигната глава. Минаващите я заглеждат. И да скромнича – хубостта провокира чуждите погледи. Подсмихвам се вътрешно, но ми е приятно. Отчитам за себе си черна точка. Човек дотолкова свиква с красотата, че не я забелязва. Комплиментите на непознатите ми отварят сетивата и се сещам, че имам нещо неповторимо. Щастливец съм! В реката мързеливи риби растат на воля. Понякога, за да дразнят въдичарите, си устройват скокове над водата. Патиците преяждат за сетен път с хвърлените парчета хляб. От ходенето усещам натежалато си тяло, но едва ли ще започна да тичам като мнозина за здраве и младост. Ще увелича разходките и бързината на ходене. Все пак не искам коремът ми да изскача над панталона и да приличам на готвач. Виждам познати и се заговаряме. Времето наистина е превъзходно. Есента продължава лятото. Звъни телефонът ми. Спирам до акацията и изслушвам думите на познатия глас. Установявам, че съм останал сам. Забързвам се. Дори не съм преполовил маршрута. Къде е тя?... Оглеждам се. Вероятно ме е изпреварила. Заплеснала се е някъде. Вечерното ни трасе е едно и също. Изненади липсват. Почти тичам. Стигам до крайната точка и се обръщам. Няма я. Поглеждам и в реката. Случват се какви ли не произшествия. Патиците с последни напъни дояждат хляба.  Засичам двойка с малко детенце и ги разпитвам за нея. Видяли я на ъгъла. При рибарите. Рибари? Още малко усилие и ще се изпотя. Чувствам се като пътник без билет или като навлязъл в отсрещното платно. Тръгнахме двама, а се оказах сам. Кой кого изостави? Друг път сме се изчаквали! А... ето ги и мъжете. Рибарите! Двама са и се смеят. Преди да чуя смеховете им, различавам жестовете и лицата им. По-едрият я гали и й подава риба. Тя яде единствено пържена риба. Суровата не я интересува. На крачка от тях съм. Никакво внимание. Нима любовта й не заговаря, че съм я открил. Не се ли чувства изоставена? Мъжът с рибата ме зяпа. Погледът му направо ми крещи, че съм натрапник. Моля, моля! Не е позволено да се пипа нещо лично без разрешение. Слагам верижката на кучето си и я вкарвам в правия път. Идва ми да я скастря едно хубаво! Откога й допада миризмата на потните от стоене цял ден на слънцето рибари?  До мен и към вкъщи, скъпа.  



Гласувай:
4
0



1. tepev - Майстор на късия разказ
26.11.2012 21:19
Не случайно си родена в Елин Пелин!
Още едно доказателство че нищо не е случайно на света!
Впечатлен съм Хрис!
цитирай
2. fumiko - Обичам парадоксални истории
27.11.2012 07:32
Хриси! Аз се влюбих в този разказ и в тебе, разбира се! Най-интересни са тези истории, които приличат на детектив. Когато ти се струва, че вече познаваш, кой е престъпник, а се оказа, че е съвсем друг.
И тук е почти същата история - мислиш за очевидното, а се оказа, че това не е така! Че авторът те измами със своята иронична усмивка. И това ти дава едно удоволствие и от четене, и от таланта на автора. Браво!
цитирай
3. tepev - Обичам парадоксални истории
27.11.2012 09:11
Не и е за първи път така да мами :) :) :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 946172
Постинги: 1073
Коментари: 492
Гласове: 1302
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031