Постинг
04.12.2012 20:12 -
Катерина Стойкова-Клемър: Да съм въпрос на живот или смърт за някого
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2012 05:44
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 05.12.2012 05:44
Майка ми отива на война
Сънувах, че майка ми отива на война.
По чехли
и памучна нощница,
разхлабена
около едрите й тумори.
Молих я и плаках:
“Мамо,
остани при нас.
Остани при нас
поне още два дни –
може да свърши войната.
И ти, мамо, си слаба.
Как ще носиш
ножа,
пистолета,
автомата?”
Тя ме погледна
и въздъхна,
но видях, че вече само
слушаше престрелките
в далечината. Таласъм
Предупредих баща ти
да се грижи за теб
и ако те изпъди
на улицата
без работа
без пари
с малко дете
без да имаш къде да отидеш
ще му се явявам
като таласъм.
Ще вървя след него
из къщи
ще седя на масата
и ще го гледам
като си пие бирата
и си яде манджата.
Прокълнах баща ти
ако те бие
след като умра
ръцете да го заболят.
Обещах му
че ще изсъхнат
и ще се откъснат.
Казах му
че няма да може да пикае
или да си запали
цигара.
Казах му че ще бродя
из стаите
и ще го гледам
като спи
и няма да му позволя
минута мир
и че той трябва да е добър
към теб и Симеон
и да не ви крещи. И той се съгласи. До имигранта, печащ ябълков пай
Много добре знаеш
че няма
да ти хареса.
Мразиш паева кора
топли ябълки
канела.
Въпреки това се гмуркаш
в готварската книга
обръщаш рецептата
в метрични единици
и създаваш
прекрасен пай.
Децата ти го обичат. Стиховете са от първата й книга “Въздухът около пеперудата”
Сънувах, че майка ми отива на война.
По чехли
и памучна нощница,
разхлабена
около едрите й тумори.
Молих я и плаках:
“Мамо,
остани при нас.
Остани при нас
поне още два дни –
може да свърши войната.
И ти, мамо, си слаба.
Как ще носиш
ножа,
пистолета,
автомата?”
Тя ме погледна
и въздъхна,
но видях, че вече само
слушаше престрелките
в далечината. Таласъм
Предупредих баща ти
да се грижи за теб
и ако те изпъди
на улицата
без работа
без пари
с малко дете
без да имаш къде да отидеш
ще му се явявам
като таласъм.
Ще вървя след него
из къщи
ще седя на масата
и ще го гледам
като си пие бирата
и си яде манджата.
Прокълнах баща ти
ако те бие
след като умра
ръцете да го заболят.
Обещах му
че ще изсъхнат
и ще се откъснат.
Казах му
че няма да може да пикае
или да си запали
цигара.
Казах му че ще бродя
из стаите
и ще го гледам
като спи
и няма да му позволя
минута мир
и че той трябва да е добър
към теб и Симеон
и да не ви крещи. И той се съгласи. До имигранта, печащ ябълков пай
Много добре знаеш
че няма
да ти хареса.
Мразиш паева кора
топли ябълки
канела.
Въпреки това се гмуркаш
в готварската книга
обръщаш рецептата
в метрични единици
и създаваш
прекрасен пай.
Децата ти го обичат. Стиховете са от първата й книга “Въздухът около пеперудата”
Дама Пика - история на създаването
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 24 октомври
Палми Ранчев: Преди минути бях истински ...
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 24 октомври
Палми Ранчев: Преди минути бях истински ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325