(детски стихове за възрастни) 

 

 

ЧУДОДЕЙ 

 

Ще решиш, че е злодей.

Че е лош като за трима.

Ала всъщност Чудодей

върши работа значима. 

Той заставя чудесата, 

по природа мързеливи, 

да работят без заплата

и да бъдат търпеливи.

Всяко чудо от невръстно

Бързо Сбъдване тренира.

Упражнява се до късно, 

но да бърка все не спира!

Чудодей отлично знае:

всяко няма да успее.

Но поне едно накрая

сбъднато ще остарее.

 

 

 

ТЕЧНИТЕ ЧОВЕЦИ 

 

Запокитен надалече

остров тъничък стърчи -

всеки жител тук е течен

и отвори ли очи

се излива в панталони

или рокля на вълни.

Хуква с вятъра да гони

непонятните мъгли.

В тях едни не устояват

и замръзват, сетне падат.

Ала други се загряват

сякаш точно като страдат.

Изпаряват се нагоре

и докосват над мъглите

яснотата на простора.

И надолу пак политат. 

Като капки се завръщат

с прояснени личица.

Вкоренените прегръщат

и преливат им сърца. 

 

ТИТА 

 

 

В селцето наричат я Тита –

живее с врабците в шубрака.

В косите си мащерка вплита

и винаги има си в сака

хартийки със надписи смешни, 

например: „Честита прозявка!”,

„Честит да е старият дрешник!”, 

„Честита ти гост-кукумявка!”

Без повод, ей тъй, без причина

отправя честитка към всеки:

че има гнездо на комина, 

че броди по нови пътеки...

че много заразно се смее,

че храста добре е фризирал

перчемът му смел, че се вее,

че дълго в небето се взира.

И всеки с вълнение мига -

усеща се някак персона,

усеща, че нещо постига

сред  ято врабци на балкона. 

 

Да пишеш стихове - това вече е напрежение на главата, на гърдите, на корема... защо ли? Защото думите скачат от горе до долу и пак обратно и не всеки успява да ги хваща. И затова някои стихове просто ме разсмиват (тези - от корема които).
Но стихове за деца.... аз не намирам критични думи, само топли усмивки, дори и римите не са сполучливи някой път. Затова, че тези думи и рими - са врабчета, а аз ги обичам за тяхно чучурликане и смешни детски скокове.