Постинг
05.12.2012 21:08 -
Светлана Дичева: Непоправимо луда балканджийка...
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1308 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2012 08:54
Прочетен: 1308 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 06.12.2012 08:54
Откъс от повестта "Роял в мазето"
Кючекчийката Зайде всъщност се казваше Драгомира Мирославова. Беше завършила бизнес администрация в столицата, после беше прескочила за няколко години в Париж, където се препитаваше с някои специфични услуги за богати господа. Но, за разлика от Нора, местната проститутка, с която поддържаше тесен, но неафиширан контакт, никога не беше проституирала. Беше работила като секретарка, помощница, съветничка, асистент, дясна ръка, или по-скоро лява – близка до сърцето. В процеса на работа се влюбваше безпаметно в работодателите си, но не от меркантилност, а от непреодолимо влечение към идеализиране, към идолопоклонничество спрямо мъже, които съвсем не го заслужаваха и знаеха, че не го заслужават. Работодателите й така се сащисваха от любовната й страст, че я обявяваха за непоправимо луда балканджийка и изтърпяваха пристъпите й на лудост до момента, в който те можеха да застрашат крехкия им семеен живот. Драгомира направи опит да се влюби и в последния си работодател, собственика на „Два бели гълъба”, но той най-безцеремонно я отряза. Вярна на себе си, тя го обсипа с искрени комплименти, но той само изръмжа: - Я млъквай! Интелигентна е баба ти! Когато прекарваха време заедно, Драгомира Мирославова и Нора си говореха на френски, обсъждаха клюки и козметични продукти със страстта, с която си изкарваха прехраната. Най-често Нора гостуваше на кючекчийката, защото харесваше жилището й и особено кученцето й Доли. Доли беше белоснежен пинчер, много нежен и красив, любвеобилен и гальовен. Двете си прехвърляха Доли като топка и така я мачкаха, че горкото животинче едва си поемаше дъх. - - Котьо снощи пак беше много мил – започна да се хвали Нора. Котьо беше галеното име, с което тя наричаше шефа на полицията, който й беше постоянен клиент. - - Разпита ли го за тази странна история с призраците? – попита Зайде. - Той ми е забранил да го питам за работа – отговори предпазливо Нора. - Хайде, скъпа, не се прави на горска теменужка, знаем се! Ти ли не го питаш за работа? Разправяй го на старата ми шапка! Нора облиза нервно устни. - - Доколкото разбирам, доникъде не са стигнали. Последно са сложили наблюдателни постове в двете съседни на гарата къщи. Досега – нищо! А ти не попита ли твоя шеф? - - О, той напоследък ходи като тъмен облак. Подозирам, че е потънал в дългове, а трябва да ги връща. Лоша работа. Преди време постоянно канеше шефката на банката в заведението, но в последния месец не съм я виждала нито веднъж. Нещо става. Ти не откопчи ли нещо от него? - - От този темерут? Ти се шегуваш! А, преди време подхвърли за някаква сделка с украинци, ама нищо не разбрах. - - Скъпа, колко пъти съм ти казвала да си отваряш ушите! - - Каза:”Този път ако изгърмя, може да ми видят сметката!” - - Това ти го каза в леглото? - - Глупости! – възмути се Нора. – В леглото той само мучи. Каза ми го, когато му поисках десет лева повече. Криза е, казах му, имам нужда от пари. И аз съм в криза, отговори ми той и ми разказа историята с украинците. Нали се сещаш защо? За да не ми даде някакви си десет лева! Писнало ми е от дзифтари! Купуват си коли за сто хиляди, а им свидят десет лева! - - И при мен е така. Преди се е случвало да пъхнат в сутиена ми столевка, а сега най-много да стигнат до двайсет и то в много специални случаи. - - Ти си щастливка! Мъжете в „Два бели гълъба” искат да се изфукат и стават много щедри, а при мен няма свидетели. Някои ме карат да работя напразно и само обещават да се издължат. Собственикът на винарната например от три месеца не ми е плащал, а миналата седмица си купи къща палат! – оплака се Нора. - - Много си смешна! Той на работниците си не е плащал, ти искаш да плати на теб! Те стачкуваха, стачкуваха, пък мирясаха. Ами къде да идат, като няма никъде работа? После Нора помоли Зайде да й хвърли едни карти. Докато учеше бизнес администрация, Драгомира Мирославова беше навлязла издълбоко в тънкостите на тарото. Всички студенти идваха при нея преди изпит и тя стигна до върха на съвършенството в предсказанията си. Докато подреждаше картите със специално внимание към големите аркани, тя уж между другото подхвърли: - - Прокурорът идвал ли е напоследък? - - Ннеееееееее – провлачи Нора. Това се стори твърде подозрително на Драгомира. Със своята лудешка балканска природа тя беше подушила едно напълно откачено намерение у Нора – да стане госпожа прокурорша номер четири. „Боже, тая е май по-луда и от мен!”, помисли си Драгомира. - - Пада ти се да извървиш много дълъг духовен път, – каза тя – но в крайна сметка ще стигнеш до просветление. Пинчерът Доли, снежнобял и нежен като гълъб на мира, се беше сгушил в скута на Нора и изтърпяваше грубоватите й ласки, без да показваогромната си досада.
Светлана Дичева води всеки четвъртък по програма Хоризонт на Българското радио предаването за култура "Графити във въздуха"
Кючекчийката Зайде всъщност се казваше Драгомира Мирославова. Беше завършила бизнес администрация в столицата, после беше прескочила за няколко години в Париж, където се препитаваше с някои специфични услуги за богати господа. Но, за разлика от Нора, местната проститутка, с която поддържаше тесен, но неафиширан контакт, никога не беше проституирала. Беше работила като секретарка, помощница, съветничка, асистент, дясна ръка, или по-скоро лява – близка до сърцето. В процеса на работа се влюбваше безпаметно в работодателите си, но не от меркантилност, а от непреодолимо влечение към идеализиране, към идолопоклонничество спрямо мъже, които съвсем не го заслужаваха и знаеха, че не го заслужават. Работодателите й така се сащисваха от любовната й страст, че я обявяваха за непоправимо луда балканджийка и изтърпяваха пристъпите й на лудост до момента, в който те можеха да застрашат крехкия им семеен живот. Драгомира направи опит да се влюби и в последния си работодател, собственика на „Два бели гълъба”, но той най-безцеремонно я отряза. Вярна на себе си, тя го обсипа с искрени комплименти, но той само изръмжа: - Я млъквай! Интелигентна е баба ти! Когато прекарваха време заедно, Драгомира Мирославова и Нора си говореха на френски, обсъждаха клюки и козметични продукти със страстта, с която си изкарваха прехраната. Най-често Нора гостуваше на кючекчийката, защото харесваше жилището й и особено кученцето й Доли. Доли беше белоснежен пинчер, много нежен и красив, любвеобилен и гальовен. Двете си прехвърляха Доли като топка и така я мачкаха, че горкото животинче едва си поемаше дъх. - - Котьо снощи пак беше много мил – започна да се хвали Нора. Котьо беше галеното име, с което тя наричаше шефа на полицията, който й беше постоянен клиент. - - Разпита ли го за тази странна история с призраците? – попита Зайде. - Той ми е забранил да го питам за работа – отговори предпазливо Нора. - Хайде, скъпа, не се прави на горска теменужка, знаем се! Ти ли не го питаш за работа? Разправяй го на старата ми шапка! Нора облиза нервно устни. - - Доколкото разбирам, доникъде не са стигнали. Последно са сложили наблюдателни постове в двете съседни на гарата къщи. Досега – нищо! А ти не попита ли твоя шеф? - - О, той напоследък ходи като тъмен облак. Подозирам, че е потънал в дългове, а трябва да ги връща. Лоша работа. Преди време постоянно канеше шефката на банката в заведението, но в последния месец не съм я виждала нито веднъж. Нещо става. Ти не откопчи ли нещо от него? - - От този темерут? Ти се шегуваш! А, преди време подхвърли за някаква сделка с украинци, ама нищо не разбрах. - - Скъпа, колко пъти съм ти казвала да си отваряш ушите! - - Каза:”Този път ако изгърмя, може да ми видят сметката!” - - Това ти го каза в леглото? - - Глупости! – възмути се Нора. – В леглото той само мучи. Каза ми го, когато му поисках десет лева повече. Криза е, казах му, имам нужда от пари. И аз съм в криза, отговори ми той и ми разказа историята с украинците. Нали се сещаш защо? За да не ми даде някакви си десет лева! Писнало ми е от дзифтари! Купуват си коли за сто хиляди, а им свидят десет лева! - - И при мен е така. Преди се е случвало да пъхнат в сутиена ми столевка, а сега най-много да стигнат до двайсет и то в много специални случаи. - - Ти си щастливка! Мъжете в „Два бели гълъба” искат да се изфукат и стават много щедри, а при мен няма свидетели. Някои ме карат да работя напразно и само обещават да се издължат. Собственикът на винарната например от три месеца не ми е плащал, а миналата седмица си купи къща палат! – оплака се Нора. - - Много си смешна! Той на работниците си не е плащал, ти искаш да плати на теб! Те стачкуваха, стачкуваха, пък мирясаха. Ами къде да идат, като няма никъде работа? После Нора помоли Зайде да й хвърли едни карти. Докато учеше бизнес администрация, Драгомира Мирославова беше навлязла издълбоко в тънкостите на тарото. Всички студенти идваха при нея преди изпит и тя стигна до върха на съвършенството в предсказанията си. Докато подреждаше картите със специално внимание към големите аркани, тя уж между другото подхвърли: - - Прокурорът идвал ли е напоследък? - - Ннеееееееее – провлачи Нора. Това се стори твърде подозрително на Драгомира. Със своята лудешка балканска природа тя беше подушила едно напълно откачено намерение у Нора – да стане госпожа прокурорша номер четири. „Боже, тая е май по-луда и от мен!”, помисли си Драгомира. - - Пада ти се да извървиш много дълъг духовен път, – каза тя – но в крайна сметка ще стигнеш до просветление. Пинчерът Доли, снежнобял и нежен като гълъб на мира, се беше сгушил в скута на Нора и изтърпяваше грубоватите й ласки, без да показваогромната си досада.
Светлана Дичева води всеки четвъртък по програма Хоризонт на Българското радио предаването за култура "Графити във въздуха"
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4262