Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2012 21:08 - Светлана Дичева: Непоправимо луда балканджийка...
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1308 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 06.12.2012 08:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Откъс от повестта "Роял в мазето"


Кючекчийката Зайде всъщност се казваше Драгомира Мирославова. Беше завършила бизнес администрация в столицата, после беше прескочила за няколко години в Париж, където се препитаваше с някои специфични услуги за богати господа. Но, за разлика от Нора, местната проститутка, с която поддържаше тесен, но неафиширан контакт, никога не беше проституирала. Беше работила като секретарка, помощница, съветничка, асистент, дясна ръка, или по-скоро лява – близка до сърцето. В процеса на работа се влюбваше безпаметно в работодателите си, но не от меркантилност, а от непреодолимо влечение към идеализиране, към идолопоклонничество спрямо мъже, които съвсем не го заслужаваха и знаеха, че не го заслужават. Работодателите й така се сащисваха от любовната й страст, че я обявяваха за непоправимо луда балканджийка и изтърпяваха пристъпите й на лудост до момента, в който те можеха да застрашат крехкия им семеен живот. Драгомира направи опит да се влюби и в последния си работодател, собственика на „Два бели гълъба”, но той най-безцеремонно я отряза. Вярна на себе си, тя го обсипа с искрени комплименти, но той само изръмжа: -          Я млъквай! Интелигентна е баба ти!    Когато прекарваха време заедно,  Драгомира Мирославова и Нора си говореха на френски, обсъждаха клюки и козметични продукти със страстта, с която си изкарваха прехраната. Най-често Нора гостуваше на кючекчийката, защото харесваше жилището й и особено кученцето й Доли. Доли беше белоснежен пинчер, много нежен и красив, любвеобилен и гальовен. Двете си прехвърляха Доли като топка и така я мачкаха, че горкото животинче едва си поемаше дъх. -         -  Котьо снощи пак беше много мил – започна да се хвали Нора. Котьо беше галеното име, с което тя наричаше шефа на полицията, който й беше постоянен клиент. -          - Разпита ли го за тази странна история с призраците? – попита Зайде. -          Той ми е забранил да го питам за работа – отговори предпазливо Нора. -          Хайде, скъпа, не се прави на горска теменужка, знаем се! Ти ли не го питаш за работа? Разправяй го на старата ми шапка! Нора облиза нервно устни. -          - Доколкото разбирам,  доникъде не са стигнали. Последно са сложили наблюдателни постове в двете съседни на гарата къщи. Досега – нищо! А ти не попита ли твоя шеф? -          - О, той напоследък ходи като тъмен облак. Подозирам, че е потънал в дългове, а трябва да ги връща. Лоша работа. Преди време постоянно канеше шефката на банката в заведението, но в последния месец не съм я виждала нито веднъж. Нещо става. Ти не откопчи ли нещо от него? -          - От този темерут? Ти се шегуваш! А, преди време подхвърли за някаква сделка с украинци, ама нищо не разбрах. -          - Скъпа, колко пъти съм ти казвала да си отваряш ушите! -          - Каза:”Този път ако изгърмя, може да ми видят сметката!” -          - Това ти го каза в леглото? -          - Глупости! – възмути се Нора. – В леглото той само мучи. Каза ми го, когато му поисках десет лева повече. Криза е, казах му, имам нужда от пари. И аз съм в криза, отговори ми той и ми разказа историята с украинците. Нали се сещаш защо? За да не ми даде някакви си десет лева! Писнало ми е от дзифтари! Купуват си коли за сто хиляди, а им свидят десет лева! -         -  И при мен е така. Преди се е случвало да пъхнат в сутиена ми столевка, а сега най-много да стигнат до двайсет и то в много специални случаи. -         -  Ти си щастливка! Мъжете в „Два бели гълъба” искат да се изфукат и стават много щедри, а при мен няма свидетели. Някои ме карат да работя напразно и само обещават да се издължат. Собственикът на винарната  например  от три месеца не ми е плащал, а миналата седмица си купи къща палат! – оплака се Нора. -         -  Много си смешна! Той на работниците си не е плащал, ти искаш да плати на теб! Те стачкуваха, стачкуваха, пък мирясаха. Ами къде да идат, като няма никъде работа? После Нора помоли Зайде да й хвърли едни карти.  Докато учеше бизнес администрация,  Драгомира Мирославова беше навлязла издълбоко в тънкостите на тарото. Всички студенти идваха при нея преди изпит и тя стигна до върха на съвършенството в предсказанията си. Докато подреждаше картите със специално внимание към големите аркани, тя уж между другото подхвърли: -         -  Прокурорът идвал ли е напоследък? -          - Ннеееееееее – провлачи Нора. Това се стори твърде подозрително на Драгомира. Със своята лудешка балканска природа тя беше подушила едно напълно откачено намерение у Нора – да стане госпожа прокурорша номер четири. „Боже, тая е май по-луда и от мен!”, помисли си Драгомира. -         -  Пада ти се да извървиш много дълъг духовен път, – каза тя – но в крайна сметка ще стигнеш до просветление. Пинчерът Доли, снежнобял и нежен като гълъб на мира, се беше сгушил в скута на Нора и изтърпяваше грубоватите й ласки,  без да показваогромната си досада.  
Светлана Дичева води всеки четвъртък по програма Хоризонт на Българското радио предаването за култура "Графити във въздуха"  



Гласувай:
1



1. tepev - Горчиви жизнени истории
06.12.2012 08:57
Но сладки за читателя
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2010013
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031