* * * Nicht sein kann, was nicht sein darf. Chr.Morgenstern, “Die unmцgliche Tatsache”[1]        О, Мат, къде си? Василена се улавяше, че все по-често мисли за този мъж и че определено щ липсва. Утре бе рожденният щ ден, а тя така силно се надяваше да го прекарат заедно. Дори изненади разни бе измислила, почти сценарий. Да, ама не. Така е, драга, на келявия нокти не му трябват, че си одира главата, това е положението, бълбукаше си тя наум, но щ беше криво. И самотно. Поредната връзка небъдница? „Не търсъ в мъжа онази любов, дето вече те е подминала, наставляваше я баба Злата. „А  мъжът всякогаш е като бясно куче: Има помисли, които ти никога няма да одобриш, даже да са само помисли. Пък мъжката любов има различни личица. Такава, каквато я искаш – от цяла душа и сърце – никога няма да я намериш. Търсъ земното, а не това, дето го има само при Бога – безусловна любов. Пишкин жена си, ама баш пишкин жените опират пешкира май. Аз ще ти кажа така: Приеми мъжа такъв, какъвто е, защото много искаш ли, малко ще получиш... Мъж с голямо М няма, те всичките са с малко. Ние им придаваме голямо значение, ние ги правим важни, комай така ни харесва... В живота истинската взаимност я няма под път и над път, Василено. Не искай всеки мъж, когото залюбиш, да ти отговори. И не хвърляй чувствата си сал връз един. Ти имаш чувства у себе си барем за десет мъже.” „Ама аз все на такива попадам – или мъжльовци, или мъжортаци. Къде са нормалните мъже? Магия сигурно имам...” „Нормални? Те са си дип нормални, ама ти баш не си нормална. Не си луда, ама не си като другите. Затуй на тебе връзките ти са ненормални, а пък мъжете са си прекалено нормални даже. Тъй че ако искаш нормална като за теб връзка, търси си ненормален като теб мъж и всичко ще си дойде на мястото. Ами че на теб ти стигат три дена да живееш и да гледаш на света с очите на другите жени и ще се гътнеш. Пак ще ти река: Ти не си жена за един мъж, затуй не се кротваш до обикновено мъжище. Блазни те само туй, което трудно можеш да имаш. Не си и помисляй за магия! Няма магия тук”, прекъсна я тогава старицата. „Ами те гони самотията и ти иде страшно. Казвала съм ти, пак ще повторя – самотата отвътре иде, не отвън. Трябва ти мъж, щото си още жена, дъще. Мъжко тяло ти трябва у леглото. Правилно е да си съгрешаваш. Съгрешаваш, ама собствените си грешки целуваш. За всичките си грешки плащаш, ама си доволна, че плащаш. И ти е сладко. Знам по себе си, дъще. Животът трябва да се живее кога го има, а не да плачем, като няма как. Гледай си много женската хубост, поддържай се, грижи се за себе си. Ти си чаша, която прелива. Знаеш ли още колко устни ще пият от тебе?” „Чувствам се като стар балтон, нападнат от хищни молци. Ще намеря ли мъж, който да запуши дупките в душата ми?”, въздишаше Василена. „Ами ако сме се разминали някъде през годините? Да можех да върна времето...” „Сама знаеш, че няма връщане назад. Животът не е сън, от който можеш да се събудиш. Каквото е имало преди, назад е останало. Влакът нивга не се връща по релсите обратно. Как тъй ще върнеш лентата назад, как ще повториш живота?”, кореше я старицата. „Сега пиеш горчива вода ти, щото си в най-опасната възраст за жената, дето все ти се струва, че си пропиляла живота си. Ама то не е така.  Любовта ще дойде – онази, дето ще те крепи, а не да те съсипва. Кажи си, че досега са били моминските любови, пък сега иде ред на женската ти любов. Кажи си, че оная половинка е била четвъртинка, че истинският зад завоя те чака. Никога не е късно за следващ опит. Късно е за тия в гробищата... Ти търсиш огън и искри, а кой каквото търси, туй и намира. Ще срещнеш мъж, дето ще те подпали. Внимавай само да не ти изпепели душата, щото тя сега е непокътната. Ей, момиче, ти търсиш мъж-драка, дето за другар не става. Добре, че на тебе другар ти не трябва. Сигурно си права. То мъж ангел няма, а пък кроткият си има сто други кусура. Само си дръж очите отворени. Жена със затворени очи мъж не намира. Щом ги отвори, няма да чака дълго, така да знаеш.”     На другия ден Василена се смири като дявол в кратуна.Нарочно награби повече задачки, за да избяга от черните мисли, които неизбежно я връхлитаха на рождения щ ден. Беше толкова усърдна, че в края на работния ден чу добра дума дори от най-големия мърморко в офиса. Как не, щом успя да отхвърли дори затлаченото от последната група – на неспешните и неважните задачки. В работния щ тефтер те заемаха последните листи. На първо място бяха спешните и важни задачи, на второ – неспешните, но важни, на трето – спешните, но неважни и чак накрая кротко си стояха двете не-та. В падението си стигна дотам навръх рождения си ден да се залови с тях. Очакваното обаждане, та макар с най-баналните клишета, така и не дойде. „Такааа, продължение явно няма да има. Продължението е край... Фалшиви спомени, фалшиви емоции, пълна самозаблуда, драга. Я си направи един хууубав масаж на темето и ще ти мине като на куче. Нали така обещават учените глави? Незнайно как и защо се е активизирала предната част на теменната коричка на мозъчето и са ти се привидели разни нещица. Емоционална Фата Моргана, тъй да се рече. Ама ще ти мине. Само си поразтрий теменцето и готово. Макар че заслужаваш да си удариш една цигулка по китарата... А ти, Мат, да го духаш! Да го духаш под водата, че поне да не се вдига пушилка”, процеди през зъби Василена. „Това е... Сбогом, прожекцията свърши. Аз  бях дотук.” Тя си придаде небрежарски вид и реши да посвети вечерта на зей-пазар. Мота се до късно по улиците. Влачеше се като мъгла без вятър и се стараеше да не мисли за Мат. Тази люлякова вечер Господ бе милостив към нея и бе пуснал навън хубави мъже. Радваше им се без каквито и да било нито задни, нито предни мисли. Въздухът бе натежал от плътния аромат на хвойна, кардамон, мащерка и карамфил. От време на време го пронизваха светкавици от джинджифил и мускус от кабарга, за който казват, че се усещал и в концентрация едно към един милион. Дръзките атаки на девесила във въздуха я мобилизираха и тя успя да събере душичката си в шепа. „Благодаря за което. Неслучайно казват, че даваш девет сили”, най-после за първи път този ден се усмихна Василена. Когато сетивата щ се наситиха, тя си купи бутилка вино и се отправи към вкъщи. Сплесканото щ напоследък его се бе съживило и тя крачеше по-бодро. Без видима причина, но като се замисли, то и без определена причина бе хлътнала в депресията, де. И беше зациклила в нея като девойче на двадесет и осмия ден. Хайде, не е толкова лошо нещо самотията, стига човек да щ се наслаждава. Това пак от баба Злата го бе запомнила, в момента беше балсам за рохкавата щ душа.     Василена влезе във входа и въздъхна тежко. Колкото и да бързаше като таралеж за мерудия, колкото и да не щ се прибираше, вече нямаше как. Въздъхна още веднъж и бръкна в чантата за ключовете. Не ги намери, разбира се. Когато стигна до вратата, тя примирено въздъхна още веднъж, клекна и изсипа съдържанието на чантата върху мозайката. Котаракът я беше усетил и гневно дращеше по вратата. Сигурно пак е гладен, мина щ през ума, но ще почака. Внезапно над нея се надвеси сянка на мъж. Василена примря от ужас. Някой маниак? „Ще ви помогна, мадам. За мен е чест. Ако знаете откога ви чакам.” Младият мъж коленичи до нея и веднага намери ключа. „А сега ако позволите...”  Вече се бе изправил и галантно щ подаде ръка. Василена я пое. „Кой сте Вие?”, попита докато поемаше ключа. Вече го гледаше като закланата овца Василка. „Да кажем, че съм Вашият подарък за тази вечер”, усмихна се загадъчно младият мъж и незнайно откъде измъкна китка невени. „Не се страхувайте, нормален съм си. Позволете да Ви правя компания. Не е хубаво човек да е сам на рождения си ден.” „Да, прав сте. Какво пък, заповядайте, макар че ако очаквате торта с... хм... определен брой свещички, ще трябва да Ви разочаровам.” Докато отключваше вратата, Василена се видя брутално изнасилена и още по-мъчително убита. Всъщност не, сега модата май беше на ритуалното разфасоване. Но сериен убиец с китка невени в ръка?  Както и да е, беше щ все едно. Trans penis nihes[2], би заключила тя, ако беше от противоположния пол. В момента съвсем мъничко съжали, че не разполага с такъв атрибут. Василена огледа мъжа отблизо и някак се успокои. Та той си беше почти момче!  Особено трогателни щ се видяха ушичките му с ясно изразена форма на питанка. Василена изправи рамене, махна с опашка и с величествена походка прекрачи прага на собствения си дом.     Настани госта в хола и отиде да налее вино. В кухнята както винаги цареше вдъхновено подреден безпорядък. Отне ъ време докато открие тирбушона. Тя си наля малко вино в едната чаша и отпи. Леко горчивият пелинов вкус скандализира небцето щ – още по-осезателно изпита болката от отсъствието на Мат. „Наздраве, драга, и ЧРД”, изпръхтя тя, напълни чашите, набързо импровизира някакъв фюджън с пъпеш и шунка и понесе всичко към хола. Когато влезе в стаята, едва не изтърва подноса: Младежът се бе разхвърлял до организъм и бе полегнал на дивана, опитвайки се да придаде на погледа си опустошителен и неустоимо сластен мачистки зов. Трудно му се удаваше, още повече че мъжкото му достойнство неуверено надзърташе между старателно епилираните до средата кълки – и защо не е продължил нагоре, изуми се тя –  и очакваше не толкова бравурно възхищение, колкото отчаяно поощрение. На всичко отгоре имаше кажи-речи същата въпросителна форма като ушите му. Когато изумлението щ премина, тя едва се сдържа. Ако беше прихнала, щяха да щ се напукат хрущялите от смях. Ама смешарска ситуация! Гледаше го и мълчеше. Нямаше никакво намерение да споделя тялото си с непознатия. Младежът започна да се изчервява, а членът му леко повехна сред интимната прическа в стил хайдушка поляна. Всичко генитално е толкова просто, помисли си Василена и каза на глас: „Я по-добре се облечи, миличък, да не настинеш.” Извади отнякъде най-противната майчинска интонация, която го довърши. „Не, чакай, ела при мен, ще те направя щастлива”, опита се вяло да протестира младият мъж. „Само малко ми помогни. Иначе ерекцията ми е желязна, мога да те любя до припадък... Как предпочиташ? Да те любя или да те чукам? Ще те чукам, ако искаш, като кълвач със сто глави”, продължаваше да се самонавива той. „Не се притеснявай, точно сега изобщо нямам желание точно за това”, успои го Василена. „Може би малко по-късно... Когато дойде желанието... Или не ти харесвам?” Мъжът притеснено се суетеше с дрехите си. По инерция го именуваше по този начин. Ама какви ти мъже на двадесет години, драга? Мъжете са след това, коригира се тя наум и продължи на глас: „Не, харесваш ми, всичко си ти е наред. Пък и какъвто на царя, такъв и на пъдаря, казват хората. Само че нямам желание”, продължаваше да каканиже тя. Той продължаваше да се притеснява, тя продължаваше да го успокоява, докато не си зададе простичкия въпрос: Чии страхове са по-големи? Мъжките или женските? Махна решително с ръка и смени темата.     Ясен се оказа студент. И жиголо аджамия. Василена бе първата му клиентка, та здраво се кахъреше, какво ще каже за него в агенцията. Увери го, че няма да прави рекламации и лека-полека разговорът потръгна. Момчето се оказа интересен събеседник. По някое време призна, че е гладен и че все пак се е надявал да има торта. Смили се и реши да го нахрани: „Ще ти приготвя печени ушички, става ли?” „Нали не говориш за свински уши? Не искам да бъда неучтив, но мразя уши и още повече опашки”, каза притеснено Ясен. „Неее, става дума за сладки, момчето ми”, успокои го тя. „Бих си хапнал”, отвърна той, а питанките му се изчервиха. Василена се засмя безгрижно напът към кухнята. „Аз, ако това не те притеснява, през това време ще си довърша есето по английски, може ли?” Тя великодушно махна с ръка и отвори хладилника. Добре, че предния ден бе купила бутер тесто. Имаше и половин буркан мед, подарък от Велико, дано не се е развалил. Не, няма начин – това е единствената храна, която не се разваля, я бе уверил той. Въздъхна с облекчение – поне нямаше да остави гладен госта си.     Василена гальовно разточи тестото, нежно го намаза с мед, ласкаво го поръси с ванилия. След това внимателно хвана единия край и го нави на руло до средата. После стори същото с другия край. Там, където двете фунийки се срещнаха, добави още мед и ги залепи една за друга. Вдигна лявата си ръка във въздуха и големият нож сам скочи в нея. С няколко бързи движения,  точни като на гилотина, наряза рулото на равни парчета и сръчно ги нареди в тавичката. Поръси ги за разкош със захар и ги метна във фурната. Докато изпуши цигарата, сладките бяха почнали да порозовяват като ушичките на бедния гладен студент, който си пишеше домашното в хола щ. Тй това само на теб може да се случи, драга. Да ти имам късмета, както се казва, ухили се иронично тя. Един път в живота жиголо ще ти пратят, той пък ще се окаже новак без никакъв, ама съвсем никакъв опит. Искам, искаш не става, а каквото Господ дава. Не било да бъде в случая. Василена вдигна примирено рамене и отнесе в хола димящите уханни ушички. Ясен им се нахвърли и започна да лапа като хърватин. Тя отпиваше от виното, докато го наблюдаваше умилено. Дори вечно гладният щ котарак бе респектиран от апетита на младия мъж и го остави на спокойствие. Видя щ се странно, знаеше колко ревнив беше към мъжете, които тя приемаше в дома си. Когато разказа на Деса Драмата за екшъна с телевизионния техник, който щ намекна, че приема заплащане и в натура, и който мигом съжали за офертата си, щом котаракът му се метна и заби нокти в плешките, Деса вдигна рамене: „Що пък се чудиш? Усетливи животинки са. И си имат принципи. Да си видяла котарак или котарачка да мърсуват навън и да се приберат после вкъщи с  хм... да го наречем, обекта на неговата или нейната страст, а? Няма такова нещо. Е, същото поведение очаква твоят котьо от теб. Мърсувай си, колкото щеш навън, ама вкъщи не ги води.” „Добре де, ами ако все пак...” Василена се колебаеше. „Ако все пак, тогава проследи реакцията му. Ако не е агресивен и приеме спокойно  мъжа, значи той е подходящ за теб. Или поне е безопасен.”

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО....

Животът е толкова парадоксален, че на теб ти е интересно - а сега... какво... ще ми поднесеш? И докато чакаш и получаваш, депресията вече я няма!
Чудесен е разказът! Браво!

Двата текста, които ви предлагам - този и още един довечера- са от първия роман на русенката Ася Кулева.