Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2012 20:20 - AСЯ КУЛЕВА: Марципаненият чехъл - 2
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1129 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

„Ох, откога не съм ял така”, блажено измърка Ясен. „Искаш ли сега да ти намачкам вълничката?”, погледна я той въпросително. „Ще се постарая, ще ти бъде хубаво, ще видиш... Майстор съм, мога и умряла да възбудя”, продължаваше настойчиво по тимуровски. „Остави вълничката, дето я нямам, на мира”, поряза ентусиазма му Василена. „По-добре кажи, искаш ли да ти изпека още една тава?” „Ами няма да откажа”, отвърна Ясен с блеснали очи. Да ти имам апетита, помисли си тя, докато маршируваше към кухнята. И обмяната, добави със завист. Когато след четвърт час му занесе втората чиния, той вече сладко и безметежно спеше с прибрани към гърдите си колене. Не щ оставаше нищо друго освен внимателно да го завие. Когато се надвеси над него, усети сладкия аромат на мед и ванилия и... ах, странно... да, ... на дафинов лист. Угаси лампата и на пръсти тръгна към вратата. Котаракът отказа да я последва. Остана легнал в сгъвката на лакътя на Ясен, сякаш упоен от ароматния коктейл. По някое време внимателно облизваше сладката лигичка, която се събираше в ъгълчето на устата на младия мъж. Предател, незлобливо се изплези тя на котарака и отиде да спи.     На другата сутрин се събуди късно. Беше неделя. Стана и тръгна към хола. Отвори вратата и усети аромата на лавров лист. Стаята беше празна. Но имаше нещо различно в нея. Едва след няколко секунди Василена разбра – холът беше в идеален ред. Всичко беше на мястото си, а листата на драцената светеха без обичайния слой прах. В кухнята цареше същият безупречен ред с измити и подредени чинии и тави. Дори кофата за боклук бе празна. На масата Василена намери бележка: „Не посмях да пусна пералнята, за да не те събудя. Кафето е готово, дано не изстине, докато станеш. Приятен ден. Ясен”.    Василена си наля обичайната доза кафе и седна на терасата. Денят обещаваше да е мирен, мързелив и хармоничен по своему. Тя отпи глътка и затвори очи. В ноздрите щ все още странстваше ароматът на дафинов лист. Хер Агрипа фон Нетесхайм беше писал нещо за болната сврака, дето слагала дафинче в гнездото си, за да оздравее. Имаше ли нужда от него Василена? Толкова болна ли беше, че съдбата щ изпрати лек? Тялото ли болееше или душата? Не се смяташе за хипохондричка, точно обратното – обикновено бе престъпно нехайна към здравето си. Звучеше щ като анекдот, но си бе чиста истина, че Молиер починал, докато играел в собствената си пиеса „Мнимият болен”.  „Здравите най-лесно си отиват, Василено”, си спомни думите на баба Злата. „Болните се мъчат, а здравите си отиват ей тъй – за миг. Само много големите късметлии имат такава лека и щастлива смърт.” Значи си спечелил шестица от тотото, татко – онази, която така и не улучи приживе. Но защо ли ми горчи и се чувствам предадена? Смъртта е толкова несправедлива. Тя заби скалпела още по-дълбоко: Как ли би реагирала, ако щ кажеха, че щ остават шест, или още по-лошо – три месеца живот? Ами седмица? Какво би искала да направи, да опита в този безумно кратък срок? Изтръпна от мисълта, че тогава нямаше да преживее отново хлорофилната оргия на настъпващото лято и да вкуси красотата на първите розови лалета. Или да види аромата на влажните кленови листа, попарени от първата есенна слана. Винаги са щ приличали на човешки длани – дланите на мъртвите, които предлагат своите щедри, невидими дарове на живите. Колко ли от тях ги забелязваха? Изпитваше ли страх от смъртта? От смъртта ли се страхуваше или от умирането? Телефонът звънна. Василена се надигна с неохота и взе слушалката. „Е, какво, хареса ли ти подаръкът ми?” Беше Мат. „Понеже съм далече, нямаше как да се появя, та реших...” „Я върви... Нали знаеш къде?” Василена ядно тръшна слушалката. Мат се опита отново да говори с нея, но тя по някое време остави  телефона отворен. И потъна – за кой ли път? – в „Майстора и Маргарита”.     Привечер вече щ бе минало. Даде си сметка, че не всеки мъж би направил на жена подобен подарък. Василена вдигна глава. По челото щ се стичаха сълзите на слънцето. А може би на лятото?     * * * Майлс, в наши дни един роман не  може да завърши със заключението, че едно чукане решава всичко. Дж. Фаулз, „Мантиса”       Някъде през късната есен Василена трябваше да направи контролни изследвания. Строи се пред лабораторията в ранни зори още преди да се появят лаборантките. Беше щ криво – трябваше да щ вземат кръв на гладно, което означаваше, че не беше пила кафе.     Фоайето беше пусто и тихо. И почти безлюдно, с изключение на един висок млад мъж в черен костюм. Не е за изхвърляне, помисли си, докато се взираше и опитваше да фокусира без очила. А и как ме зяпа... Излезе ти късметът, драга, на най-неочакваното и необичайно място. Колкото и да щ беше чоглаво и заспало, Василена изправи рамене и си отръска перушината. Младият мъж решително се приближи: „Не ме ли помните, Василена?” Тя се вгледа в лицето му. Имаше нещо смътно познато, но... „Е, да, мина време оттогава, но все пак не ме ли помните?” Ушите му във форма на въпросителна вече потрепваха обидено. „Ама разбира се. Здравей, Ясене. Не можах да те позная. Променил си се”, зарадва му се Василена. Междувременно я викнаха да щ източат кръвта. Когато излезе в коридора, Ясен я чакаше. „Сега ще те водя на кафе. Без това съм ти длъжник заради медените ушички.” Василена не протестира, в момента наистина би заменила половин царство – ако го имаше – срещу чаша силно кафе. „Само да заключа колата”, каза Ясен и избърза пред нея. Фигурата му се бе поналяла и широкият му гръб изпълни вратата. Един добре сложен млад мъж, помисли си тя. Защо, за Бога, е облякъл този скучен черен костюм? Когато излезе навън и приближи колата, щ стана ясно. Ясен заключваше вратата на лъскава черна катафалка.     Седнаха на кафе, той щ разказа, че след несполучливия първи опит при нея като жиголо осъзнал, че професията не е за него – щял да си остане все такъв несръчен аджамия. Тогава случайно видял обявата, явил се на събеседване и го взели в погребалната агенция – като шофьор и по съвместителство като погребален агент, защото бил сериозен, вдъхвал респект и строга печал. „Добри пари изкарвам, мога да се издържам. Следването си върви, работата – също. И приключения не липсват, ако ме разбираш”, намигна щ той. „Нямаш идея, как жените пощуряват само при вида на катафалката... Тя пък ако можеше да говори.... Искаш ли да опиташ? Предлагам ти шеметно преживяване с гарантирано хормонално разтоварване. Длъжник съм ти.” Ясен я погледна въпросително. „Да ти призная, онази вечер у вас, едва ли щях да направя нещо... Не че не ми харесваш като жена. Не си го и помисляй! Обаче ароматът на печените ушички, ароматът на мляко и тесто ми напомниха за мама и за лелките в детската градина... Роклята и кожата ти бяха поели този аромат и аз..., нали разбираш...” Василена сложи пръст на устните му. Наложи се да обясни, че нито правеше, нито пък приемаше секс по задължение, особено с мъж, на когото посред нощ е правила „Печени ушички”. Двамата се разсмяха. „Трябва да тръгвам. След десет минути ще изкарат от моргата моя пътник. Отнасям го в погребалната агенция, предавам го на гримьорите, те си знаят работата. Страшни са – и Осама Бин Ладен биха докарали като Памела Андерсън... Днес всички ще изкараме добри пари. Лошо няма... Май повече ме бива да печеля от смъртта, отколкото от любовта. Беше ми приятно, Василена. Ти си страхотна жена. Може би в някой друг живот...”      Ясен галантно щ целуна ръка, плати на сервитьорката, която със зяпнала уста го гледаше като теле шарена порта, и с уверени широки крачки тръгна към черната катафалка. „Мдааа, в някой друг живот със сигурност”, промърмори Василена, докато обхождаше с поглед фигурата му. „Няма да те пропусна...”
 
[1] Не може да бъде това, което не трябва да бъде. – Кр. Моргенщерн, „Невъзможният факт”. – Бел. авт. [2] Trans penis nihes (лат.) – Все през хуя ми е. – Бел. авт.



Гласувай:
1



1. fumiko - Любов и смърт винаги вървят заедно
12.12.2012 07:42
Аз съм във възторг! Трябва ли още думи?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2009932
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031