Постинг
13.12.2012 17:14 -
ФИЛИП КАБАКЯН: Пазар за птици
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1531 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2012 17:15
Прочетен: 1531 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 13.12.2012 17:15
Въже в гората
В тази стара гора, подивяла от мъдрост и спомени,
се разтваряш почти сред листата, тревите, пръстта.
Ала щом се погледнеш през кората на сухите клони –
ти си само една вкоравена, смолиста сълза.
Всеки белег e жив и се храни с горчивите сокове
на целувки от брадва, за които заплащаме в брой,
със инфарктни присъди и нерви в различни посоки.
Ала кой да ни каже дълбоко да дишаме? Кой?
Но мълчи си гората. И сега не й е до песни.
А дърветата скърцат от болка и радост, със зарити нозе,
че наоколо има толкова клони, удобни за бесене,
а ти връзваш въжето.
За люлка на свойто дете. Двойник в дъжда С безброй остриета са даже добрите му думи.
Не отключва врати. И не слуша какво му приказваш.
Но познат силует по пътя върви зад гърба ми.
Да го гоня ли в слънчево време или в дъжд да го пазя? О, така уязвими са тези прозрачни решетки
от вода и от въздух. Между тях ми е толкова тясно!
Без чадър преминава в дъжда и хаби си подметките.
И ме дразни, арогантно-нехаен, как в мълния блясва. Този образ във светли пространства отдавна се движи.
По вода му върви и не цепи басма, и хич не му пука ...
Ако някога - в дъжд - по нашата улица минеш,
ще те води да пиеш направо вода от капчука.
Повелителят на облаците Какъв ти луд! Той може да е лупата
в дланта на Абсолюта, в слепите му пръсти.
Със сто минават покрай него лудите
коли по пътя, като летящи кръстове. Той винаги е тук и гледа странни облаци.
Небесното им войнство слиза от Родопите.
А той е вкаменен при надлеза за Пловдив
и ще ти каже всички слънчеви прогнози. Стои и гледа неподвижно часове. С години.
Чете мъгливите души и в мокрото пропада.
И знае, че зад хребета пълзят в окото синьо,
тълпят се в черни купове войниците на ада. Но не прогнозите и времето ме топлят -
той има тайна власт да повелява и наказва.
Защото чувам как и Яворов се моли
да върне облака на сивата омраза. Ще ида някога при него преди буря.
Ще ме прегърне, ще крещи да се прибирам. Дано не мигна в следващите сто години,
когато мълнии за спомен ни фотографират. Пазар за птици На птичия пазар кълвяха въздуха
пернатите в измръзнали кафези.
Приплясваха като с шамари хлъзгави,
и облачният ръб в очите слезе.
Небето беше ниско като в храма
с порутен свод. И мокър сняг поръси.
Бездомни са търговците и няма
вината им след двайсти век да търсим.
И всяка сляпа мъст ще бъде срамна,
щом крият посинелите си длани.
За малко, щом ужасен студ настане,
повикайте търговците във храма!
се разтваряш почти сред листата, тревите, пръстта.
Ала щом се погледнеш през кората на сухите клони –
ти си само една вкоравена, смолиста сълза.
Всеки белег e жив и се храни с горчивите сокове
на целувки от брадва, за които заплащаме в брой,
със инфарктни присъди и нерви в различни посоки.
Ала кой да ни каже дълбоко да дишаме? Кой?
Но мълчи си гората. И сега не й е до песни.
А дърветата скърцат от болка и радост, със зарити нозе,
че наоколо има толкова клони, удобни за бесене,
а ти връзваш въжето.
За люлка на свойто дете. Двойник в дъжда С безброй остриета са даже добрите му думи.
Не отключва врати. И не слуша какво му приказваш.
Но познат силует по пътя върви зад гърба ми.
Да го гоня ли в слънчево време или в дъжд да го пазя? О, така уязвими са тези прозрачни решетки
от вода и от въздух. Между тях ми е толкова тясно!
Без чадър преминава в дъжда и хаби си подметките.
И ме дразни, арогантно-нехаен, как в мълния блясва. Този образ във светли пространства отдавна се движи.
По вода му върви и не цепи басма, и хич не му пука ...
Ако някога - в дъжд - по нашата улица минеш,
ще те води да пиеш направо вода от капчука.
Повелителят на облаците Какъв ти луд! Той може да е лупата
в дланта на Абсолюта, в слепите му пръсти.
Със сто минават покрай него лудите
коли по пътя, като летящи кръстове. Той винаги е тук и гледа странни облаци.
Небесното им войнство слиза от Родопите.
А той е вкаменен при надлеза за Пловдив
и ще ти каже всички слънчеви прогнози. Стои и гледа неподвижно часове. С години.
Чете мъгливите души и в мокрото пропада.
И знае, че зад хребета пълзят в окото синьо,
тълпят се в черни купове войниците на ада. Но не прогнозите и времето ме топлят -
той има тайна власт да повелява и наказва.
Защото чувам как и Яворов се моли
да върне облака на сивата омраза. Ще ида някога при него преди буря.
Ще ме прегърне, ще крещи да се прибирам. Дано не мигна в следващите сто години,
когато мълнии за спомен ни фотографират. Пазар за птици На птичия пазар кълвяха въздуха
пернатите в измръзнали кафези.
Приплясваха като с шамари хлъзгави,
и облачният ръб в очите слезе.
Небето беше ниско като в храма
с порутен свод. И мокър сняг поръси.
Бездомни са търговците и няма
вината им след двайсти век да търсим.
И всяка сляпа мъст ще бъде срамна,
щом крият посинелите си длани.
За малко, щом ужасен студ настане,
повикайте търговците във храма!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4264