Когато се срещнат мъж и жена и флуидите им не кръстосат шпаги, а се втурват да се опознават, двамата обикновено се влюбват. Искат да са заедно и да продължат пътя си. Любовта кара хората да пеят, да танцуват, измъква на повърхността енергията и романтиката, сложени на дъното. Любовта стимулира правенето на лудории! Не е ли лудост двама души да пишат една и съща книга? Та дори да я кръстят “Ярост”?! Писахме “Ярост” в нощите. Защото нощем е “най-светло”. И без лупа хващаш детайлите и незабележимите на пръв поглед дреболии. Нощем тишината ти позволява да чуеш стоновете на шумния град. Писахме я две седмици. Защото не се спирахме да изчакваме правилната пунктуация и идването на подходящото време. Писахме я бързо. После я четохме и редактирахме дълго. Повече от инат, отколкото с търпение, повече с хъс, по-малко с надеждата, че ще бъде публикувана!
Писането от двама души, от два различни пола, е предизвикателство. Писането на четири ръце е повече от любов. Често предизвиква спорове за една думичка и слага началото на цяла вечер размишления и преценки кое да бъде и кое да се изхвърли. Поводът да пишем заедно беше драсването на една кибритена клетка. Огънят беше повикан и спиране нямаше! Този пълен с гняв и недоволства роман можеше да съществува само в главите ни, в разговорите ни. Но стана реалност заради и въпреки любовта на един мъж към една жена. Към мен!
Митко харесваше и харесва разказите, които пиша. Но запитвайки няколко издателства какъв шанс имам с тях, някои ме пренебрегнаха с мълчанието си, а една редакторка откровено цинично ми написа, че ако бях избързала с три години и им бях предложила роман, те биха го прочели и ако има качества – издали. Но сега, в тази икономическа ситуация, разкази, и то от неизвестен български автор, било твърде рисковано. Изобщо нямат  желание да ги четат. Да ги пазя за по-добри времена! И ако толкова ми се пише, да си ги измислям там... за собствено успокоение.
Мъжът до мен не искаше да ме вижда тъжна и веднага измисли план. Даде своето мъжко кавалерско рамо. Сюрпризира ме с идеята си да напишем заедно не песен, не стихотворение, не басня, а роман. От него очаквам най-фантастичните идеи! Понякога щури и на пръв поглед невъзможни, хвърлящи те от земята на небето. „Родихме“ сюжета и първите страници. Четях и редактирах. Не се съгласявах и поправях. Продължавах. Той пое мъжките характери и образи, моя милост рисуваше нежните тонове. Ако съществува мъжко и женско писане... е, при нас те се сляха. Работиха заедно. Понякога в мир и разбирателство, често в шумни диалози. Желанието ни беше не да се забавляваме, но и това се случваше, а да извикаме на глас нашите мисли и притеснения. Може да сме обикновени хора, но в никакъв случай не сме безплътни и безчувствени, самовлюбени или позьори! Ръкописът изпращахме с имейл на издателствата. Някои даваха съгласие да го публикуват веднага срещу заплащане, прочитайки само първите 10 страници... Едно издателство ни отговори с рецензия от 4 страници и ни предложи да не занимаваме българските редактори с писанието си, за да им разваляме рахътлъка, а да го издаваме във Франция. Така де – Францията е голяма страна и разните там герои от почти всички нации, конспирациите им, заговорите им, “сибирската чума” няма да предизвикват главоболия.  Не губя надежда или с безкрайната си на ширина и дължина наивност вярвам, че отворените очи на един човек могат да помогнат да прогледне още един. Вярвам, че колкото и да е малка силата ми, не е за подценяване! Защото кипвам, когато се мине границата на поносимостта! Все пак срещу какво кипвам вътрешно? Ще отговоря на въпроса, предполагайки че е зададен. Кипвам срещу нагласата, изказана наум или на висок глас: „все ми е едно". Все ми е едно какъв съм, все ми е едно какво правя, как се държа с околните и със света около мен.

Бунтувам се срещу хора, които повтарят, че животът бил гаден, бил отвратителен, никога не било толкова бедно и подтискащо.... Какво постигаме с такава нагласа, със сутрешния си негативизъм, който държим в джоба си през целия ден? Ако някой иска да си стои в блатото, чудесно - нека си стои. Мисля, че е важно да се бориш за определени неща, дори и те да изглеждат непостижими. Смисълът е да вървиш нанякъде. Смисълът е да се движиш, да търсиш, да опитваш. Накъде върви светът? Гадателите няма да отговорят правилно на въпроса! Нито политиците!
Забелязвате ли, че липсва политическа стратегия, няма ги плановете за четири – пет години напред. Сега политиката е като игра за наша сметка: проба, грешка, проба, грешка... Всичко е ден за ден. Живеем с арогантността на системата, изградена върху хазарта!
Градът, държавата, светът започва да наподобява на казино! Едно световно казино, където непознати лица играят и печелят с нашите пари. Но печейки, печалбите не идват при нас. За нас са отредени единствено загубите!
Ние, дори и нечувствителните, усещаме, че се задава промяна, с кожата си долавяме, че напира нещо ново, но какво точно ще бъде? На кого от изучаваните животни ще прилича, на коя позабравена теория ще наподобява...
Бягайки от нерешените проблеми, от отчаяните очи на близки, човек се превръща във вътрешен емигрант, в интернет отшелник. Той споделя, критикува, протестира, сформира групи във виртуалното пространство, но не знае към кого да адресира вика си. Кой точно е отгоре? От кого зависи дръпването на кълбото и разплитането на интригата... Не можеш да видиш ничие лице, няма го познатият диктатор, ехидната му усмивка, заплахата е невидима.   Написахме “Ярост”, а не крием, че бихме искали да напишем “Любов”. Всеки от нас чува думкането на прединфарктното си сърце и дано, изливайки се, яростта ни изчисти сметищата на страха и безразличието и роди смелост и достойство.  

Христина - много умна и дълбока писателка. И както се казва - аз се подписвам под всяка нейна дума.
Само да добавя: ние не можем да изменим свят, но можем да изменим себе си и да станем по-добри и по-дружелюбни, а по такъв начин и святът ще се изменя.
Дайте да пробваме!

Да се надяваме че „Любов“ ще е по добре написан!

Умело сте обяснила къде да се търси причината (дявол). А, ако ние не се стремим към промяна на света , ще си останем винаги в блатото....