Постинг
15.12.2012 20:06 -
ХРИСТИНА МИРЧЕВА: Сън, причинен от далечен спомен
Сън, причинен от далечен спомен
I.
Винаги тези дългоочаквани пътешествия
по непознати траектории
с куфари, пълни с книги,
една четка за зъби и хавлия за лягане.
С колко километра
трябва да се движи този автобус,
за да задмине залеза,
да има време да спрем за сандвичи
в крайпътния мотел
с писоари, встрани от магистралата,
опашки от крайнонуждаещи се,
престаряла търговка на череши,
вещаеща лукаво нашето желание?
Кога ще стигнем?
Кога ще стигнем?
Никога не ми достига твоята сигурност.
Най-вече след разговори
с момичета от задната седалка
в прегладнелия късен следобед.
II.
Завиждам на двамата,
които идват още при изгрев,
лягат далече един до друг
на плажа –
направо на пясъка.
По-късно
той се навежда над нея.
Дълго преди да целуне
очите й, гледа невиждащо.
Дълго преди да погали с пръсти косите,
ръката виси във въздуха.
Спи ли тя?
Безразлична, щастлива?
С притихнало сърце, като птица замряло?
После си тръгват,
хванати за ръце,
сякаш нищо не е било.
В малката раница всичко се е разтекло
от слънцето.
Стопило се между тях онова разстояние
ЕТЮД
Докато едно пиано се разсвирва
през няколко етажа,
чувам влак да пресича хоризонта на изток,
да хлътва в мъглата и чак тогава
белите миртови клони в саксията на прозореца
се раздвижват като след трус,
врата се отваря
и блесва паважът на тъмното вън.
Стръмни стълби от нищото извеждат на брега,
но нали си с дрехи!
Нали си с дрехи – не можеш да нагазиш във водата.
А сърцето е локва от утаена стихия –
отразява облаците на твоите чувства към мен.
Променливи облаци, много променливи,
потъват в локвата на сърцето.
ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ
От прозореца се спускат облаци над нас – да ни завият.
Да покрият телата ни като ризи,
изтънели от вятъра на сезоните.
Няма смелост за протягане на ръка дори през стъклото.
Отразени в огледалата,
толкова много свидетели
на вечната незавършеност!
Ако там се срещнем,
ще изчезнат,
без да имат повод за размисъл и подозрение.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4263