Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2012 20:06 - ХРИСТИНА МИРЧЕВА: Сън, причинен от далечен спомен
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1052 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Сън, причинен от далечен спомен   I.   Винаги тези дългоочаквани пътешествия по непознати траектории с куфари, пълни с книги, една четка за зъби и хавлия за лягане.   С колко километра трябва да се движи този автобус, за да задмине залеза, да има време да спрем за сандвичи в крайпътния мотел с писоари, встрани от магистралата, опашки от крайнонуждаещи се, престаряла търговка на череши, вещаеща лукаво нашето желание?   Кога ще стигнем? Кога ще стигнем?   Никога не ми достига твоята сигурност.   Най-вече след разговори с момичета от задната седалка в прегладнелия късен следобед.      II.   Завиждам на двамата, които идват още при изгрев, лягат далече един до друг на плажа – направо на пясъка.   По-късно той се навежда над нея. Дълго преди да целуне очите й, гледа невиждащо. Дълго преди да погали с пръсти косите, ръката виси във въздуха.   Спи ли тя? Безразлична, щастлива? С притихнало сърце, като птица замряло?   После си тръгват, хванати за ръце, сякаш нищо не е било.   В малката раница всичко се е разтекло от слънцето. Стопило се между тях онова разстояние      ЕТЮД   Докато едно пиано се разсвирва през няколко етажа, чувам влак да пресича хоризонта на изток, да хлътва в мъглата и чак тогава белите миртови клони в саксията на прозореца се раздвижват като след трус, врата се отваря и блесва паважът на тъмното вън.   Стръмни стълби от нищото извеждат на брега, но нали си с дрехи!   Нали си с дрехи – не можеш да нагазиш във водата.   А сърцето е локва от утаена стихия – отразява облаците на твоите чувства към мен.   Променливи облаци, много променливи, потъват в локвата на сърцето.      ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ   От прозореца се спускат облаци над нас – да ни завият. Да покрият телата ни като ризи, изтънели от вятъра на сезоните.   Няма смелост за протягане на ръка дори през стъклото.   Отразени в огледалата, толкова много свидетели на вечната незавършеност!   Ако там се срещнем, ще изчезнат, без да имат повод за размисъл и подозрение.     



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2012055
Постинги: 1510
Коментари: 722
Гласове: 4263
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031