Постинг
21.12.2012 20:10 -
Георги Николов: Пет любовни стихотворения за теб и едно за една циганка
Мостът
Прегръщахме се
до една колона на моста,
извит над нас като волтова дъга.
Между полюсите на гърдите ти
прескочи искра и премина
през пръстите на ръцете ми.
Не ги отдръпнах.
Бе главозамайващо.
Сякаш се намирахме
в кълбовидна мълния.
И кръжахме.
Но натрупаното помежду ни
статично електричество
в някакъв миг ни отблъсна –
далече един от друг.
А моста го взривиха точно от мястото,
където стояхме –
било му слабото място...
* * *
Завиждам на шезлонга,
обгърнал тялото ти.
На шала, отпуснал криле на раменете ти.
На котката, разлята в твоя скут.
На прозореца, обрамчил пейзажа,
в който си загледана.
Искам да съм плетката в ръцете ти,
която ще разплетеш,
за да ме започнеш отначало.
* * *
Свалям ти
едрите звезди над Фамагуста
и един Сатурнов пръстен.
* * *
На Ваня
В другия живот
ще те позная по бенката
на пулсиращия ти хълбок.
Тя тогава ще бъде точката
на крилото на пеперудата.
Аз ще съм глухарчето,
на което си кацнала,
чуващо дъха ти.
Нотариална заверка
на любовно стихотворение от ревност
Пиша ти
любовно стихотворение.
И, макар да нямам
авторско право над теб,
го заверявам нотариално.
За да не те измисли
някой друг
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4307
