Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2012 17:26 - Роза Боянова: А в приказките всичко може да се случи
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 766 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Ашладисване на райската ябълка   Не трябва да ядеш зелени ябълки – така ме посъветва, вместо Бог. И обеща, че ще ме носи на ръце, че ще живея в приказка и ще се чувствам като в Рая.   Започна да строи от камък къща, ала ръцете му се умориха и вече можеше да ме изпусне.   Трябваше сама да си напиша приказка, в която да живея. А в приказките всичко може да се случи: да срещнеш бедни духом хора, храна да станеш на гладните за зрелища, с ужасните и жълти новини да свикнеш като с хляб...   Тогава той започна да ашладисва киселиците в гората – дръвчетата със диви ябълки, с които бабите ни правеха оцет. Когато плодовете потъмняха – оранжеви, подобно влюбен залез, преди да паднат – сто сърца разбити в снега настръхнал на ноември, едва тогава ги опитах: по-силна сладостта им бе от радост, тръпчивостта им – уморена от очакване. Познание не ми донесоха, но си припомних първичния, почти забравен вкус на любовта, изгонена от Рая.           Човекът с ангелския глас   не пее в хор църковен, той е безбожник и жена си бие. Звъни фалшиво нейната камбана, докато му изневерява с глухонемия хлебар и всички гладни чуват.   Човекът с ангелския  глас веднъж заплака и цялата природа спря, да го послуша. Намести Господ тъмните си очила, слушалките си гръмотевични постави – да види счупената му ръка, с която би жена си, гласа  да грабне – с бурята да му попее горе в небесата.   Защо си скрил таланта, Господи, така дълбоко в гатанката на живота? Заплаха някаква ли виждаш в тъмната му бездна, или с греховност те докосват сетивата земни?   Нали един живот не стига на човека отговора да открие,   той, ослепял от красота и оглушал от музика, си тръгва.          Джин среща в ранния следобед             облечен в бяло             и облакътен на бара,             красив като мечта,             която бавно ще изпием...   За този наш следобед питат                                                сухите вълни и пясъкът разгорещен под ходилата скърца, но йероглифите, които гларусите пишат – не запомня. Затуй на глас повтаря: с Роза – джин и тоник с Бина, вместо лимон – една сърдитка в чашата на плажа –                         модерността на ХХ век –                         повяхнала госпожица,                         седи сама на масата за двама,                         прикрива с грим                         оная лъскава порочност,                         наречена днес “опит                         в любовните и поетични откровения”.   По-бедно и от речник на тийнейджър, бъдещето сред димящи фасове позира.   Облечен в бяло и облакътен на бара, красив като мечта, която бавно сме изпили, в среднощен мъж се е превърнал ранният следобед и твърде скоро, твърде скоро, ще види как Зорницата изгрява.  



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1093940
Постинги: 1151
Коментари: 510
Гласове: 1396
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829