Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2012 19:59 - Ганка Филиповска: ДА ОБИЧАШ ЛОРА
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1221 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Не можеш да заспиш. Пак преяде със зелеви сарми. Жена ти диша спокойно до теб, грамадното й тяло не е променило позата си, откакто си легнахте. Още една досадна Нова година, през която нямаше какво друго да правиш, освен да се тъпчеш и наливаш. Само двамата сте, децата са с приятели. Тя непрекъснато те следваше по петите, слухтеше кой ти се обажда, на кого се обаждаш… Знаеш, че ти проверява джиесема. И че й е известно не само с кого говориш, а и какво мислиш. Тя е проникнала в мозъка ти и те контролира постоянно.
Ще изчакаш още малко, за да си сигурен, че е потънала в най-дълбоките глъбини на съня, ще се прокраднеш в кухнята и ще се обадиш на Лора, каквото и да ти струва своеволието. Купонът у Лени сто на сто още тече, опитваш се да си представиш каква ли шантавост е облякла този път Лора, но си знаеш, че и съдран чувал да нахлузи, пак ще си личат безкрайните й крака с изящни стъпала и перфектно оформени нокти. Виждаш я как танцува, как размахва красивите си ръце, окичени с безброй пръстени и дрънчащи гривни. И ти се иска поне този път да е сама, макар да е от жените, които изпадат в дълбока депресия, ако нямат на разположение поне трима любовници.
Докато беше омъжена, се чувстваше по-сигурен: самото присъствие на съпруг в живота й те успокояваше, че по някакъв начин й е надяната юзда; че няма да се юрне като пъпчива тийнейджърка подир някой младок с внушителни бицепси и релефна коремна мускулатура. Но Лора, от която един мъж – особено ако е поумнял – трябва да очаква всичко, се разведе точно заради такъв пикльо. После плака безутешно, подгизвайки ти тениските, когато онзи се ожени за друга. И въпреки всичко Лора остана с него. И с теб, разбира се, но ако разчиташе само на краткия ви откраднат секс, трябваше с чиста съвест да се подстриже за монахиня. Винаги, когато си помислиш, че е с другия, те обзема не ревност, а ярост: очевидно жена му не е цербер като твоята и той е почти непрекъснато с любовницата ти – за разлика от теб.
Знаеш, че тя чука и други: достатъчно е някой да е „жилка”, за да си легне с него. И после да го захвърли, да се обърне и да си тръгне, сякаш никога не са се срещали. Лора употребява мъжете, а когато вече не са й нужни, ги зарязва безпардонно – като празна опаковка от кроасан, пусната на тротоара и подритвана от минувачите.
Понякога се питаш защо ти е трудно да дишаш без невярната Лора. Едва ли е само заради факта, че прегръщаш не туловището на жена си, а сексапилното й тяло – в това отношение би могла да е всяка добре изглеждаща мацка, и то по-млада от нея, и то без да ти слага непрекъснато рога. Лора е шарена и шумна, но когато се люби, сякаш свещенодейства. Разтърсена от тръпката на оргазма, тя е дъга след бурен и пороен летен дъжд; пъстърва в рилско езеро, уловила меката есенна светлина на слънцето. И е единствената жена, която не те кара да се чувстваш самотен в този миг, и ти потъваш не в себе си, а в нея. Това сияние, което излъчва Лора в интимните ви моменти, се опитваш да пресъздадеш във всяка своя картина и все не успяваш. Тя не е просто твоята муза, а твоето огледално и съкровено, необременено с условности „аз” – толкова различно от всекидневния ти образ.
Жена ти похърква. Сега много бавно и безшумно ще отметнеш пухената завивка, ще спуснеш крака на пода; персийският килим ще погълне стъпките ти и ти като дух ще се промушиш през открехнатата врата.
В коридора е хладно и настръхваш, шмугваш се в кухнята – там ти е телефонът. Слава Богу, че вече няма фойерверки, които да събудят тази, която ще остане с теб и в смъртта. Мамка му! Псуваш? А Нова година не е ли перфектният момент за признание пред себе си, че ти също имаш нужда от нея, защото тя никога няма да те замени, няма да те предаде? В сладостната като бяла смърт прегръдка на Лора преживяваш свят катарзис; в уютните и с ванилов аромат на домашни курабийки обятия на съпругата си ти си защитено и сито кърмаче.
Ще шепнеш, ще шепнеш почти безшумно – само Лора да отговори. Кръвта шуми в главата ти, изведнъж ти става горещо. Онова малко педалче би трябвало да е с жена си и детето на Пампорово, но може би ги е зарязало и е прелетяло до София, за да се вкопчи пак в Лора! Или някой друг нещастник без чатал на врата и с натопорчена патка я мачка и грухти като разгонен нерез?!
Чак в колата се усещаш, че си по домашни пантофи. Майната му! Дано да няма катаджии – доста си пил. Чакаш дълго, докато ти отворят, и дори не поглеждаш съненото момиче, което се отдръпва, за да влезеш. У Лени купонът вече се е оттекъл: някакви хора къртят яко по диваните в хола, тя си е в спалнята, други се въргалят в останалите стаи, но Лора я няма. Значи, който и да е ебачът, го е завела вкъщи – там теренът е чист, синовете й са при бащите си.
После ще се опитваш да си спомниш как си стигнал до блока. Входът на Лора не се заключва. Звъниш на вратата й, но никой не отваря. Посягаш и хващаш дръжката на бравата, тя поддава и влизаш. Сърцето ти се е качило в слепоочията. Тръгваш направо към спалнята и знаеш какво ще видиш – как Лора прави свирка на поредния нещастен кавал или как той е навирил невероятните й крака. Там няма никого и се втурваш към дневната. Двата котарака – черният и белият, се стряскат и те поглеждат с искрено възмущение като обрани евреи: дори и сравненията, които ти идват наум, са пак нейни. Студено е, вратата към балкона е отворена и там седи тя в сивото си кашмирено палто. Пуши и силно мирише на спирт (Лора не пие!), червената й коса изглежда черна. Уличната лампа хвърля светлина върху премръзналото й призрачно лице и ти виждаш, че тя плаче. Няма как да различиш ясно цветовете, но знаеш, че канеленото на очите й сега е удавено в зеленикаво.
Очаквал си всичко друго, но не и това. Опитваш се да я прегърнеш, тя рязко се отдръпва. Не знаеш какво да й кажеш, нямаш какво да й кажеш и изведнъж се усещаш абсолютно празен. И изтрезняваш. Тя като че ли прошепва нещо, но в главата ти крещи мисълта, че веднага трябва да се прибереш – преди твоята да се събуди и да мобилизира тежката артилерия на накърненото си съпружеско право.
После, притаен до огромното заспало тяло, в мига на пропадането в безсъзнателното чуваш „Не ме изоставяй!”, но не знаеш дали го каза жена ти, или го простена Лора на самотния си леден балкон.
 



Гласувай:
1
0



1. fumiko - Силен разказ!
26.12.2012 07:28
Самотата .... това е вече навик, дори си и в брака, все едно си самотен. Хората вече не умеят да подаряват любов, само секс, а това е физиология, а не чувства. Тъжно е...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1109414
Постинги: 1185
Коментари: 519
Гласове: 1440
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930