Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2012 18:07 - Бранимир Събев: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ СТИВЪН КИНГ
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1473 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      На всички, които обичат Стивън Кинг   И специално на моя приятел и колега Адриан Лазаровски, който пръв прочете този разказ   Стефан Кралев живееше сам-самичък в неголямо таванче на ул. „Пиротска”. Беше израснал в същата тази сграда, в двустайния апартамент три етажа по-надолу от сегашното си обиталище. Родителите му бяха бедни, обикновени хорица, сдобили се доста късно със своето единствено дете, и затова даваха мило и драго за него. Така той порасна изнежен и мързелив, неспособен да се впише в социалната система и трудно годен за каквато и да е работа. За своя близо двайсетгодишен трудов стаж бе сменил над тридесет различни длъжности – чистач, вестникопродавец, мияч на чинии, хамалин, оператор на поточна линия, охрана, продавач на плодове и зеленчуци, пощальон, озеленител, раздавач на листовки, общ работник и какво ли още не. Той се захващаше с каквото му попадне не от желание за работа, реализация в живота, скука или пък ламтеж за пари. Правеше го само и само да не слуша постоянните натяквания на възрастните си родители, че по цял ден вкъщи само седи, чете и нищо не прави. Така той подхващаше каквото му попадне и рядко изкарваше повече от пет-шест месеца на едно и също място – или работодателя му не можеше да го изтърпи, или Стефан не изтрайваше и се махаше. Израснал и обособен като силно интровертна личност, той рязко се дистанцираше от околния свят, за да потъне колкото се може по-бързо в своя собствен. Не обръщаше никакво внимание на колегите си – нито на техните малки служебни интриги и клюки, нито на опитите им да му помогнат някакси, за да се впише в колектива. Скоро те разбираха, че този висок мълчалив човек, който дори не им казваше едно здрасти и чао, е невъзможно да се впише където и да е и рязко контрастира с околните, подобно на муха, попаднала в съд с кисело мляко. Затова вдигаха ръце и го оставяха на произвола на съдбата, чиято проява не закъсняваше – Стефан рано или късно правеше някоя сериозна издънка, или серия от такива, и напускаше безславно поредното работно място, а колегите му облекчено си поемаха дъх. Събитието, който дойде рязко и разхвърля мирния му и подреден свят, бе смъртта на родителите му. Едвин Кралев внезапно получи инфаркт и една нощ тихо угасна в леглото си. Жена му Теодора не успя да преживее смъртта на обичния си съпруг, бил до нея през целия й живот, помагал й да отгледат заедно проблемният им син и да преодолее толкова много перипетии. Майката на Стефан напусна този свят преди да са изтекли четиридесет дни от кончината на баща му, застигната от мозъчен кръвоизлив. Спокойния и уютен дом в рамките на има-няма месец се напълни на два пъти с куп хора, повечето от които възрастни жени. Разни стринки, лели, тетки, братовчедки, съседки, облечени в черно, подсмърчащи, хлипащи и циврещи. Те неизменно идваха при него, изказваха му съболезнованията си, споменаваха добродетелите на Теодора и Едвин (сякаш Стефан не ги знаеше) и често разказваха някоя недотам благопристойна случка с тяхно участие преди той да бъде роден (сякаш това бе подходящото време и място за такива приказки). Разстроен и объркан, Стефан изкара двете близки погребения, балансирайки на ръба между здравомислещата реалност и лудостта на съновиденията. Почти всяка вечер той заспиваше трудно, опитвайки се да се абстрахира от жалостивите хлипове на майка си в другата стая, и сънуваше един и същи сън. В съня си той бе стъпил на тесен скален перваз, опрял гръб о студения камък, отчаяно опитващ се да се скрие под снопче хилави корени, прилични на паешки крака. Те не успяваха да го предпазят от яростния дъжд, който шибаше до болка треперещата му снага, по която нямаше никакви дрехи. Ала най-страшното нещо бе ятото от виещи се харпии – жени с крила вместо ръце и крака, завършващи с огромни орлови нокти. Кръжаха около Стефан, развявайки тежки коси, а пищните им гърди се тресяха. Той запушваше уши, напразно опитвайки се да заглуши пронизителните им писъци. Накрая една от тях кацаше на ръка разстояние от него, а буйните й мрачни къдрици се извиваха на главата подобно змиите на горгона. Тя отваряше огромната си кървавочервена уста, пълна с големи остри зъби, и с лъстив глас го питаше: -          Искаш ли да ме чукаш? Свел поглед, за да не гледа ужасното й лице, Стефан неизменно съзираше силно окосмената й вулва, която се разтваряше с мляскащ звук и оттам надничаха куп зъби, не по-малко опасни от тези в другата й уста. Тя се приближаваше бавно към неспособния да помръдне мъж, насочила вагината си към свилия му се на фъстък член… а ноктите й дращеха ужасяващо по камъка. Тук Стефан неизменно се събуждаше, облян в студена пот, едвам сподавяйки вика си на ужас. Кошмарите спряха няколко дни след погребението на майка му, сякаш бяха филм, прожектиран отново и отново от вманиачен режисьор, който накрая се бе отегчил и прерязал рязко лентата, прекратявайки представлението. След първата спокойна нощ от много дни насам Стефан изведнъж се пробуди от много по-дълбок сън. Той хладнокръвно осъзна, че времето на скърбене е отминало и трябва да си направи равносметка. Беше му кристално ясно, че не желае да ходи повече на работа и да пилее напразно живота си. Затова извика майстори и употреби мизерните спестявания на родителите си да постегне апартамента и да направи таванчето годно за обитаване. След тази добре пресметната инвестиция той си намери квартиранти и се изнесе да живее на тавана, оставяйки им апартамента на тяхно разположение. С четиристотинте лева, които му плащаха всеки месец, Стефан успяваше да си купи храна, някоя дреха от Илиянци и да си плати сметките. Той и не искаше повече. С единственото нещо, което подслаждаше живота си – книгите, той се сдобиваше по втория начин. А за най-добър автор от всички считаше Стивън Кинг. За пръв път Стефан прочете книга от любимия си писател през далечната 1990-а. Вървейки покрай сергиите на пл. „Славейков”, той затвори очи, пресегна се напосоки и награби някаква книжка. След като отмина, отвори очи и се втренчи в нея – книгата бе „Живата Факла”. Изненадващо – никой не го видя. Крадецът счете това за добра поличба, прибра се вкъщи и изчете романа на един дъх. Стилът на писане го покори необратимо и Кинг стана неговият абсолютен фаворит. Крадецът започна методично да издирва негови книги, кръстосвайки неуморно цяла София – площад „Славейков”, книжарниците, сергиите на пазара в Красно Село, антикварите, пиратите по „Мария Луиза”, кашоните до Женския Пазар и  къде ли още не. За своите крадливи набези Стефан предпочиташе сергиите – беше много по-лесно да издебнеш продавача, когато не те наблюдава, да грабнеш някоя книга и да потънеш в тълпата. Вярно, може би ще отнесеш някой крясък, недружелюбни погледи или някой по-усърден ще се опита да те догони, ала щом човек е нагъл и готов на всичко за да постигне целите си, нищо не може да му попречи. Нямаше книга на Стивън Кинг, която крадецът да не притежаваше – „Живата Факла”, „Гняв”, „Мизъри”, “Сейлъмс Лот”, „Неизживени Спомени”, „Гробище за домашни любимци”, „То”, „Проклятието”, „Куджо”, „Безсъние”, „Роуз Мадър”, „Талисманът”, „Черния дом”... Стефан имаше абсолютно всичко. Сега седеше на леглото си, извадил днешния улов от чантичката. Той взимаше поред „Всичко е съдбовно”, „Буик 8” или някоя от трите бройки на „Огън” и ги галеше. Милваше. Радваше им се както майка се радва на току-що роденото си дете. Накрая все пак реши да ги прибере – стана от леглото и отиде към трите гардероба, наредени един до друг на отсрещната стена. С три резки замаха разтвори крилата им и блажена усмивка се разля по набразденото му, покрито с рядка четина лице. Пред очите му се разкри гледка, която би зарадвала всеки книголюбител и по-специално фен на хоръра. В трите гардероба бяха монтирани лавици и наблъскани само с книги на Стивън Кинг. Такава колекция едва ли имаше и в библиотеките – всички книги на американския писател, всички издания, немалко повтарящи се екземпляри. Първия гардероб бе пълен със старите пооръфани книги от сериите на „Плеяда”. Във втория Стефан събираше англоезичните романи, макар и да не разбираше бъкел английски. А на лавиците на третия гардероб, все още полупразен, кротко си почиваха най-новите неща на Кинг, писани след 2000-ата. Тъкмо в него Стефан прилежно нареди откраднатите днес томчета. После се тръсна на леглото, при което пружините жално изскърцаха. Легна, сключи ръце зад главата си и се загледа с неподправена любов и умиление в разтворените гардеробни библиотеки.  



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1125462
Постинги: 1235
Коментари: 549
Гласове: 1566
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031