Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 20:13 - Христина Панджаридис: „СВЕТЪТ Е ХИЩЕН, НО КРАСИВ“
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1019 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 03.01.2013 12:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


„СВЕТЪТ Е ХИЩЕН, НО КРАСИВ“ ИЛИ ЗА  РАЗКАЗИТЕ НА БОЙКО ЛАМБОВСКИ  


     Eдна изненада, едно откритие прави читателят, разгърнал разказите на Бойко Ламбовски. Поетът не се е костюмирал като автор на разкази, поетът е продължил да ни говори по своя изящен начин в проза. Поезията се е приютила в прозаични късове от размисли и наблюдения.

   Жанрът е видоизменен на места, но поетичността, задъханият стил, дълбочината и яркостта на словото не са „избягали“ от перото на твореца. Поетът е написал разкази, но в текстовете му красотата на езика е лесно откриваема. Прозата е одухотворена поезия. Прозата му е нов начин да се изрази поетичността! Летене по различен способ, поглед от неизползван до сега ъгъл на възприятие.    Думите му блестят, докосват те, преобръщат безразличието ти. Написаното  е като кръвопреливане, от което си се нуждаел без да знаеш. А е дошъл момента, в който вече никой не е в състояние да те лиши от желаната доза живот! Ти си я искаш и затова бързаш към нея...четейки! И ако до преди потапянето в  разказите кръвта ти се е движела бавно и лениво, с почивки,  сега няма да ти е простено да се излежаваш. Вече си белязан с неспокойствие и очи за дълбаене в неназованото, за търсене на отговори, които другите избягват. Ставаш като новороден, преоблечен в чисти дрехи, озарен не от слънчев лъч, а от споделеното и искрено изваждане на мълчанието на душата. Кратките текстове са въздишки на уморен от тичане и разбиране поетичен глас. Уморен от заместването на свежестта с несполучливи копия, от искреността с фалша.    Думите понякога са катинари, но се случват и моменти, когато ключарят идва и отключва. Разказите на Бойко Ламбовски са ключ към вътрешното, сгъстеното и благословеното твое скрито-покрито битие. Най-сетне си дръзнал да се вгледаш в дъното си /или покрива?/ и да назовеш нещата с имената им. Качваш се нависоко, а дали небето ще ти е покрив, мушама против дъжд или новият гълъбарник – твоя е волята!    Разказите приличат на игра, редене на пъзел. Преди да си ги прочел не се досещаш, гадаенето не те отвежда в правилна посока. За оформянето следва да четеш и внимаваш. Следващият разказ разкрива по едно тайнство и те доближава до правилното подреждане.    Празникът е грижа, но дали грижата води празника, предизвиква празничност, спомени... ни пита разказът „Коледна свиня“. Каквото и да ни се случва в този живот, по-лесно е да го изминем с „плач и песен в сърцето“, както в „Хризопраз“. Накъдето и да пътуваме, влакът си е в нас или ние в него,  зависи от предпочитанията – „Трен 2012“. „През лятото свободата расте...Свободата е по-голяма от любовта“ внушава „Рони отвисоко“. Изповед, където краят е изненадващ, но не звучи грубо и зловещо, а е единственият възможен. Обладаването на действителността, реалността като напълно нормален преминаващ ген в децата е изводът от „Момчето на Мико“.  Като азбучник за бащи, правилник за бащинство, молитва и благослов, четиво за прошка звучи „Бащата е доказателство, че в гората има утре“. Всеки ред е стъпка, стъпка напред. Смелост и вглеждане, опит и болка. Да си баща е животоспасителна операция, защото учиш с думи и наглед как детето ти да оцелява. Десет значения изброява авторът на отговорноста какво е да си баща. Те не звучат наперено и гръмотевично, книжно и лакирано, а са безценни съвети. Всяка връзка баща –дете би станала хармонична и плътна с тази загриженост. Любовта е вкоренена в думите и затова те парят и не бягат от съзнанието ти. Остават в теб и могат да дадат аромат и цвят в твоите деца, ако упражниш и ти дадените уроци. Уроци ли са това или са късове злато, събирани от големия за малкия човек...    Дали „Бащата...“ е разказ или есе не е решаващият въпрос. Изреченията се навиват като спирала и изкачването нагоре или навътре в темата те задъхва. Спираш, поемаш дъх и ти е мило, че не си свършил, че още стълби те чакат. Докато учиш и те слушат, значи си необходим и значим.    Финалът идва елегантно, но не тъжно, а достойно и мъдро.    Разкази, които заслужават да бъдат забелязани и приети. Препрочитани.  



Гласувай:
3
0



1. fumiko - Омайващи думи
03.01.2013 16:23
Когато един рецензент, а по-скоро критик, говори толкова поетично за текста на другия писател, на теб ти се иска веднага да хукваш към книжкарница и да хващаш .... последния екземпляр на книгата. Уфф, успях!
Браво и на двамата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1125659
Постинги: 1235
Коментари: 549
Гласове: 1566
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031