Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2013 14:45 - Мартин Спасов: Пустинята не крие извор
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1997 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
    Върхове

Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.

Там не виреят други светове
освен светът, избрал да бъде вятър.
Върхът е връх и не дели на две
със никого дори височината.

Мълчи поникналият еделвайс.
Треперят на върха дори дърветата.
Пък аз си мисля, че у всички нас
най-често взема връх, уви, сърцето.

 
***
Денят дойде гръмко. Извести го петел.
Накълван бе сънят ми, а пък днешното щастие
още снощи – за жалост – мракът беше го взел.
Скачаха вън деца. И ме стягаше ластикът им.

Денят дойде гладен. За посока и цел.
Нямах нито едното. И нахраних го с пасти.
Нека вчера да бъде. Без да има предел.
И нощта да е дълга. Ала пълна със щастие.

Денят дойде страшен. Вече беше проклет.
Под очите ми – кръгове. Сякаш адови части.
Но и с тях те видях – как пристъпваш напред
и събуждаш във мене деня.
С доза щастие.

Кръговрат

Не тръгва само недошлото.
Пристигне ли, ще го изпратиш.
Смъртта е форма на живота,
поела пътя си обратно.

Посрещай изгрева, но искай
да вкусиш също всеки залез.
Далечното, щом стане близко,
след него идва и раздяла.

И ти си част от кръговрата
на тръгналия и дошлия.
Сега си тук – делиш земята,
а утре в нея ще се скриеш.

Не се страхувай да посрещаш,
дори да те боли раздяла.
За мъртвите се палят свещи,
но трябва жив – да ги запали.  

***
Не ми цитирайте житейски афоризми,
животът никога не е бил тъй прост.
Той стъпква те със калните си чизми,
зад всяка радост дебне холокост.
И общо взето всичко е привидно – 
зад розовите очила човек е сляп.
Със тях се вижда всеки, че е сит, но
в действителност не ни достига хляб.
Не ни достига поглед, за да видим
в душата на приятел – че вали.
И щом обиден в мрака си отиде,
не ни достига глас за тихо „Спри!”.
А после го крещим. Оттатък мрака.
Но ехото на всяко „Спри!” е нож
ръждясал, който се забива някак
в сърцето ти, неструващо и грош.
Животът те държи докрай под прицел,
даде ли ти едно, си взема три.
Защо са ти крила на волна птица,
щом на земята пак кълвеш трохи?!


***
„Обичам те” е винаги началото.
И после преподреждаш хаоса:
във думите, в душата си, във тялото.
Изтъркваш си страха до блясък.
Смехът е задължителната броня,
когато даже камъкът заплаче.
Не можеш ли засмян да се догониш,
хвърли се смело от небостъргача,
строен от спомените ти палачи,
които винаги те спъват.
Щом струпат се във теб гризачите,
то значи почваш да потъваш.
И трябва да преплуваш себе си.
Да се опомниш и да знаеш,
че любовта оставя белези.
След тях „Обичам те” е краят.

 
***
Очите се прозяват уморени:
от взиране, от зрителни измами;
от пътища с хиляда разклонения;
от светлинка, родена от динамо.
От многото неразгадани знаци,
от тайните – те вече разгадани;
от толкова ненужна информация,
от плуването в мръсни океани.
От чакане на нещо зад завоя,
от смяната на само два сезона;
от някаква втълпена параноя,
че някой в тъмнината все ме гони.
Очите се прозяват от умора,
а този свят остава непрогледен.
Как искам аз, преди да се затворят,
да видят слънцето, приятели…
и тебе.


***
Поисках, но не ми се даде.
Пустинята не крие извор.
Човек си я обхожда жаден
и само погледът подгизва.
Морето не е до колене.
Потъваш, ако нямаш лодка.
Помолиш ли за още време,
безгласно ще получиш отказ.
Не всеки звън е хубав повод.
Не всяка изповед – простена.
Тежи грехът като олово,
смехът е с горестен оттенък.
Животът ни е кибритлия
и много често начумерен.
Ала си струва, щом се скриеш,
да видиш кой ще те намери.



Гласувай:
2
0



1. fumiko - Душа трябва да страда
12.01.2013 07:21
Така е написано в старинната книга: за да расте душата трябва да страда. И от преживявания на поета се вижда, че той вече има дълбока душа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1182544
Постинги: 1259
Коментари: 595
Гласове: 1967
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930