Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2013 15:14 - Петя Хайнрих: Тя хвърля в пламъците стола и пише права
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 596 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      една жена която пише   тя може да обърне планините с върха надолу краката на жената която пише са с мъх на насекомо дъхът й е синапен с очите не издава нито сила нито слабост очи тя няма – има саби жена която пише е с оризово ухо ръцете й потрепват нервно домът й й е неудобен без огън и когато свършат цепениците тя хвърля в пламъците стола и пише права както подобава на една жена
(от “каза мари”, 2011)         ДВАМА СРЕД НОЩНИТЕ МУШКАТА   от твоя балкон всички звезди се казват Яна а аз не се казвам така   от моя балкон всички звезди се казват Ян а ти не се казваш така   (колко шекспирово е това с балконите чак се налага да гo уточнявам в скоби)   и ето днес се срещаме на един чужд балкон и всичките ни Яни и Яновци ще се съсипят да ни осветяват в общото ни небе   да тропат с крака и да махат с ръцe да настояват за полагащото им се внимание   но ние не се срещаме с тях и един друг не се срещаме –   гледаме мушкатата и се смеем   (от “Разправа с поезията”, 2010)           Небрежно носиш чадъра си, предупреждавам те   езеро от бавните сълзи на богородицата обърната с глава надолу като обесена за глезена (или това са просто капките, спуснали се по дръжката на чадъра, небережно носиш чадъра си, предупреждавам те)   когато отново се изправим пред очите й ще са нагазили колоните като щастливи слонове сред кремавите мокри роби на ангелите - вече лилии виж панделката в месинговата халка на портата е непохватна платноходка ... навън валеше и понеже нямахме чадър или пък имахме чадър, но в друга някаква история се подслонихме в утробата на храма това е дъното, ти казвам, и път нагоре няма, няма, нямаааааа сега ще си обърнем очите на гърба и ще се заровим калкани в калните основи отгоре слонове ще разлюляват пластове и лилиите ще заплитат изхода а може някой горе да завърже портите с коприна, но нас едва ли ще ни има да се порежем на влакното или да го прережем във весела глупашка сигурност да не говорим...   наистина - нима са ни потребни тука хляб и вино музика в зелените мехури на дълбока тиня избърсваме грижливо люковете всяка сутрин с обратното на перката говорим си прилично както някога усмихваме се стилно и всеки жест - премерен с опита на животинки питомни или пък диви да му се невиди - заради един чадър        деца играят си в гората   трала лала лала прас сманди панди маракас дуду муди лили шмак барабанче пактарак



Гласувай:
0
0



1. fumiko - детски камбанки
18.01.2013 15:32
Хубаво, ако детските камбанки звучат в твоето сърце. Значи си жив още.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1142358
Постинги: 1247
Коментари: 583
Гласове: 1749
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031