Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2013 18:16 - Мария Донева: Тя е малко момиче
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 959 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 24.01.2013 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      *** Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,
а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,
но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,
има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.
И добре, че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,
нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…
      *** Ръждиви старчески петна
нашариха листата.
Не искам да се наранят.
Трошливото им злато.
Треперещият им финес.
Въздишките им кротки.
Последният им ден е днес.
И първата разходка.
На тях дори не им е жал.
Отронват се красиво –
през въздуха – до тази кал.
И нежно я завиват.
    *** Камъчето им свърши –
онова за искрите.
Времето го окърши.
Изхабено, изтрито,
тихо, гладко се хлъзва
като хладна коприна.
И гърбът й замръзва.
И дъхът му изстина.
И какво ще ги грее,
и какво ще ги пали?
И дали тя умее
още нежно да гали?
И дали той си спомня
как добре да прегръща?
Уморено и скромно
тишината се връща.
Те мълчат, но си знаят,
че са вече самички.
И това ли е краят?
И това ли е всичко?
    *** Неделя – спокойна, дебела, мъглива. Тя знае, че някой сега я проспива.
Тя знае, че принципно му е любима,
но планове други за днес той си има.
Тя буди се рано след сънища лоши,
усмивката й – със прането във коша.
Кафето е рядко, закуската – сива.
Неделята знае, че не е красива. Макар че той, все пак, не може без нея.
Но, все пак, тя иска той да се гордее
с това, че е негова.
Не по съседство,
а радостно, както в далечното детство,
а трепетно, хубаво, нежно, без дрехи.
Неделята готви уханни утехи. Неделята хапва по малко от всичко,
сама гледа филм, и заспива самичка.
      *** Молба с по-силен пламък от молитва:
да зная, че към мене той изпитва
такава съща нетърпима нужда.
Че аз не съм му странна, нито чужда.
Че щом не се допираме, потъва,
а въздухът е твърд и се огъва,
и светлината някак си не стига.
Да бъдем два съседни реда в книга.
Да бъдем близки. И да е наблизо.
Да виждам как, когато вкъщи влиза,
светът омеква, кротко се променя.
Да знам, че той обича точно мене.
Но аз дори не знам кого ли моля…
защото то не става с труд и воля,
нито с молба, дори да е голяма.
А просто – е. Или съвсем го няма.
 



Гласувай:
3
0



1. анонимен - Обичам хора, които обичат стари хора
26.01.2013 06:42
Да видиш в старите хора не само сива коса и тъжен поглед, а и красота и нежно сърце - това е един голям талант на дълбока и светла душа. Пожелавам на авторката много радост и слънчева топлина на благодарните сърца.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 934298
Постинги: 1072
Коментари: 492
Гласове: 1299
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031