Постинг
01.02.2013 18:04 -
ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Петър Чухов
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 5669 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2013 19:11
Прочетен: 5669 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 01.02.2013 19:11
Снимка: Димитър Краев Като дете прякорът ми в махалата беше Пешо Фантазията. Мисля, че и до днес си останах такъв – фантазьор. Това е и щастието и проклятието ми. То ми помогна да напиша много стихотворения, разкази и дори роман – издадени засега в 12 книги. Накара ме да измисля много песни и да правя музика в доста рок групи (дори и в момента свиря в три). Но пък може би ми попречи да създам семейство и дом, да имам деца (засега). Фантазията – имам стихотворение за нея. Ето го: Фантазията – моя майка
е мащехата
на света.
Той е заварениче.
Плаче.
Не вижда бели дни,
защото върши
най-черна работа.
Макар да ми е жал,
обичам да я гледам как го бие през лицето,
докато се обезформи.
- Ти спечели четири награди в Москва, в конкурс за хайку, където се състезаваха 2 270 хайку на творци от много страни... Не мога да остана спокойна и да не те попитам: Доволен ли си от постигнатото?
Нивото на хайку в Русия е много високо, затова тези награди за мен са особено ценни. Там хората, които се занимават с култура и в частност с литература, са не само талантливи творци, но също ерудити и познавачи. А пиететът им към Изтока е пословичен. Но основното за мен беше, че пътуването до Москва за награждаването беше една възможност да се потопя в атмосферата на тяхната хайку общност, която е приятелски уютна и отпускаща, от една страна, и интелектуално зареждаща, от друга.
- Книгите за теб са... Начин да преодоляваме ограниченията на физическото си съществуване по почти божествен начин.
- Как подбираш какво да четеш? Трудно. Има толкова много за четене. Обикновено чета по една книга в проза на английски и една на български едновременно, както и безброй стихосбирки.
- Защо не четат някои хора? Основната причина според мен е липса на време. При някои е от прекалено много задължения, при останалите – от достатъчно богат избор на други, по-лесни (за тях) удоволствия.
- Свирил си в рок-групите "Субдибула", "Тутакси", "Стенли", етнорок-група "Гологан", продължаваш да обичаш китарата. Музиката е част от поезията на жевота ти или друг опит да предизвикаш света? Музиката е това, което литературата (и дори поезията) постига трудно – непосредствено въздействие точно в слънчевия сплит на емоциите и отключване на огромни заряди енергия. Дори когато има силно интелектуални измерения, в нея първичното е много мощно и то е носещатата конструкция. Редуването на заниманията с музика и тези с литература (поезия), както и комбинирането им, освежава световъзприятието и възможностите за себеизразяване. В момента с групата „ЛаТекст“ ( http://www.facebook.com/LaTextBg?ref=ts&fref=ts ) правим рок парчета по мои стихотворения, като съчетаваме първичната енергия на рока с интелектуалните предизвикателства на поезията.
- Ако се налага да избираш между разговор с приятели, репетиция на състава и четене на книга... ще избереш...
Ще избера репетиция, след която ще седнем на по бира, две и хубав разговор, а после ще се прибера да чета.
- Последната книга, която прочете?
The Voyage Out, първата книга на Вирджиния Улф.
- Има ли книга , която препрочиташ? Много са. Освен стихосбирките, за тях е ясно, ще спомена две – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ от Робърт Пърсиг и „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков.
- Български автори, които са ти любими и пожелаваш и на другите да ги открият? Първото име, за което се сещам, е Борис Априлов. Много харесвам поредицата му за Лиско (това също е нещо, което често препрочитам, преди време дори мислех да опитам да напиша продължение), но не само. От поезията, освен много съвременни автори, харесвам авторите, писали между двете войни (Първата и Втората световна) и по-специално първите книги на Никола Фурнаджиев – „Пролетен вятър“ и „Дъга“, на Ламар – „Арена“ и „Железни икони“, на Асен Разцветников – „Жертвени клади“, на Николай Марангозов – „Нула“.
- Любимо място в България? Най-добре се чувствам, когато пътувам за някое място. Обичам да чета, да гледам през прозореца, пак да чета... и да очаквам. Така че – пътищата.
- Бирата ли е любимо ти питие? Тя е не само любимото ми питие, тя е моето хоби. Опитвам се да не пропускам възможностите да откривам нови видове, затова, когато пътувам извън България, предварително се подготвям – знам във всеки град къде трябва да отида, за да намеря „местните забележителности“ в бирения жанр. Имам двама приятели бирени почитатели като мен и с тях се събираме на „дегустация“, след като някой от нас се е върнал от чужбина с 5 – 6 бутилки бира.
- Ще наградиш ли почитателите си с едно хайку или стихотворение?
разсъмване
тя започва да свиква
с лицето на бебето .
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325