Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2013 08:32 - Виолета Воева: В покрайнините на рая
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1019 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


     Минало време в бъдещето



Мансардата. По стълбата нагоре, нагоре към облаците. Къс свободно пространство, между небето и земята.

Мъча се да си спомня ароматите, обвили старите мебели като тапицерия, онзи дъх на отдавна прочетени книги и вестници, преследващ ме и сега. И финият прашец, изпаднал отгоре, от луната вероятно, който винаги след нас се пръскаше навсякъде, следвайки линиите и извивките на повърхностите. Просто е искал да покрие и ъглите на небесния правоъгълник.

…А как трепереха във въздуха прашинките, след всяко твое издишване! Танцуваха, въртяха се, снишаваха и издигаха се – нестройно пространство от милиони частици, които създаваха свой, предпочитан хаос.

В смътната светлина с различни оттенъци, аз ги виждах как очертават странни в началото образи, после постепенно изграждаха силуети - ту на къща върху изумруден хълм, ту залив в дъното на пейзажа….Усещах естествеността на залеза и изгрева, вкуса на нощта и устните ти, яркия отблясък на луната, оглеждаща се в нашите тела.

Всичко, което обичах, беше в мансардата. Моето галактическо битие.

Сега сигурно е останал само онзи прах, покривал полека и гънките на забравения на тавана шал, разтворената страница на книгата, която така и не дочетох. Въздухът е отдавна замрял и няма кой да го раздвижи, да издуха праха.

Покой в мрака - като черно-бяла снимка на лунната повърхност.






     В покрайнините на рая



Зората. Винаги различна. Внезапна. Изненадваща. Излита от индиговия мрак като пеперуда, разпукала какавидата си. Ражда се всеки път неочаквано. И бързо.

Иска ми се да не пропусна този изначален миг, в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща, заема с крилете си пространството.

Светлината в очите ти. Тя ме събуждаше. Усещах я преди да е свършил съня. Тогава той беше друг - като цветен филм, който никога не свърши. Не чувах думи, но ясно виждах кадри – напълно достоверни.

Пейзажите се сменяха, заедно със сезоните. Гледах хипнотизирана зимното море с магнетичните му искри и можех да се закълна, че вкусът в устата ми е солен.

Тръпчивия дъх на октомври и сега ми напомня за онзи, другият, с оранжевите знаци, чертаещи бъдещето, което така и не се състоя...

Помня как листата падаха, упорити и последователни, следвайки очертанията на покривите. Златните им оттенъци искряха като ореоли с варак и старите селски къщици приличаха на библейска обител, изградена кой знае защо, точно тук, на този далечен хълм.

И днес това място съществува - в покрайнините на рая е, на границата между два свята.  



Гласувай:
6



1. mariniki - прекрасно...
02.02.2013 09:20
повече от прекрасно...
цитирай
2. troli - Браво на "Книголюбие"
02.02.2013 19:55
Аз съм читател на есетата и стиховете на Виолета и затова се радвам, че тези великолепни текстове ще се четат от повече почитатели на изящното слово.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011469
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031