Книголюбие :: Елка Няголова: Да съм късче от звездната карта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.02.2013 06:10 - Елка Няголова: Да съм късче от звездната карта

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1187 Коментари: 1 Гласове:

НЕУТОЧНЕНО ЗАВЕЩАНИЕ

Много исках за мен да мислите

като за своя и истинска...

Да съм ключът на шията ви,

талисман, в яката пришит;

Да съм късче от звездната карта,

дето всичките пътища кратки са;

Да съм спрял дъх, щом ви уцелят;

Да съм спазъм тревожен в сърцето;

Да съм нещо, възможно най-просто –

камъче от далечен остров;

Да съм близката свещ във къщи –

нищо, че плачейки, свършва се;

Да съм чаша с вода, щом сте жадни;

В зимна вечер в камината жар да съм;

Да съм онзи ред във вашата книга,

от който до изгрев не мигвате;

Да съм бръчката на челото ви;

На небцето – вкусът от живота;

Да съм такт в тишината безпомощна,

когато горещо се молите...

Много исках у вас да остана

като звук от ранена камбана;

Много исках да съм ви римата,

но не зная: изобщо има ли ви...

СЛЪНЧЕВ КЛАДЕНЕЦ

Ще се препълнят, зная, всички кладенци.

Едно глухарче шапка ще разтърси.

Дървото достолепно ще се кланя

на тази благодатна кръстна пръст.

На тази пръст, попила всички песни –

кой казва, че в кръвта не шетат мълнии,

щом свещи палят пролетните кестени,

а птиците закратко са безмълвни...

Навярно те се молят с равен шепот

за тази пръст, за кестена, за себе си,

за мъчната сълза в разпети петък,

когато сам си кръст, но и небе.

Когато се задъхваш, но изкачваш

към светлото разклатената стълба...

Отзад те дърпа мракът за ръкава.

В окото на глухарчето се стъмва...

Любимият целува те набързо –

иглата във ръката му съзираш,

кръвта по наранените му пръсти,

а в погледа – оная страшна зима!

...Но птиците докато се помолят

и докато дървото се покланя,

любимият с една игла ще може

да изкопае слънчевия кладенец.

За тебе го копае – не разбра ли?!

Поспри се и погледай: слънце блика...

В мига, във който му целунеш раната,

ще е Великден...

Нагоре