Постинг
14.02.2013 06:00 -
Весел четвъртък: Андрея Илиев
ГРИЖОВНА СЪПРУГА ПРИБИРА МЪЖА СИ
Квартално кръчме като много в София – винкел и стъкло за стени плюс ламаринен покрив. Цимент на пода. Пластмасови маси и столове – обикновено в ярки папагалски разцветки. Ха! Щях да забравя – и мирис на пържена цаца.
Та седях си аз, мъчех една бира в очакване на внука. Той бе на тренировка по таекуондо в частен клуб отсреща.
На масата до мен стояха двама мъже и кротко се наливаха. Явно се познаваха отдавна, защото си поркаха мълчешком. Не бързаха – стоте грама ракия ги пиха почти половин час. Поръчаха втори път и кръчмарката-сервитьорка-готвачка тъкмо сложи пред тях изпотените чаши, когато на прага застана огромно женище. Ама какво, Господи! То не беше само дебело. То и кокала му беше на щангист тежка категория! Кой знае – може пък да е тренирала някога…. Щото и растителността под носа й бе така развита и гъста, че подсещаше за злоупотреба с мъжки хормони… И без това малкото и ниско помещение на кръчмето изведнъж отесня, а въздухът оредя като на Еверест.
- Иване! – рече заканително.
Видях как единият от мъжете започна да се смалява като бучка масло в нагорещен тиган.
- Тръгвай – изкомандва Годзила и се надвеси като кулокран над масата.
Мъжът стигна предела на смаляването си и кротко каза:
- Сега поръчахме. Изпивам ракията и идвам!
Женището не обели и дума. Очите й гневно просветнаха, посегна към чашата с ракия и я грабна. Стандартната чаша заприлича в ръката й на копче за балтон. Надигна я, разтвори паст като пещера и метна ракията вътре. После тресна чашата на масата, където тя пак взе нормалния си размер, и рече:
- Няма вече ракия! Хайде!
И Иван какво – тръгна…
Търсене
За този блог
Гласове: 4325