Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2013 06:00 - Тодор Кръшков: Животът е проста игра
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:
0





           


        Разказ








Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.

- Ние сме от Вик – каза брадясалият.

От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.

- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство допълни мъжът. – Имате неплатени сметки за двеста лева.

Жената инстинктивно отстъпи крачка назад в тъмния коридор на апартамента. Прекрасно знаеше откога не е плащала водата. От осем месеца. Откакто я изхвърлиха от цеха.

Тримата влязоха. Тя мълчаливо отвори вратата на банята, светна лампата и посочи водомера под мивката.

Пешеходеца беше последен. Като новак мъкнеше чантата с инструментите и скобата, която щяха да сложат на водомера и да спрат водата в жилището.



- Мат! – каза ликуващо Кирчо, бъдещият адвокат.

Пешеходеца облиза напуканите си устни и се вторачи в дъската. Тази вечер в “Свирката” бяха шестима. Всички извиха глави и огледаха ситуацията на шахматното поле. Царят на Пешеходеца бе заклещен в ъгъла и нямаше мърдане. Абсолютен мат.

- Шахът е мъдра игра – изтърси Кирчо. Това бе любимата му фраза по време на играта. Използваше я обикновено когато е затруднен в следващия си ход, придружена с ожесточено чесане по темето. Или тогава, когато не се сещаше какво друго да каже.

- Много тъп мат – оцени играта Васил докторът. – Имаше страшно силни ходове, но изигра най-слабите. А партията беше твоя.

Пешеходеца кимна. Бе загубил нелепо три поредни игри.

Отмести дъската и доля останалата лимонада в чашата си. Отпи, но не почувства сладостта й. Беше топла като пикня.

- Разкажи за новата работа – смени темата Ванко тенекеджията. Всички в “Свирката” знаеха, че днес бе първият му работен ден от много време насам.

Интересуваха се.

- Отвратителна – лаконично отвърна Пешеходеца. През деня с наказателната група бяха обиколили седем адреса. Навсякъде бе едно и също.

- Дааа – замислено поглади брадичката си Васил докторът. – Натресли са те на първа линия. Но може след време да те преместят на друга длъжност – добави успокоително.

Пешеходецът безнадеждно поклати глава. Ако има нещо хубаво, което да се случи на човек, то със сигурност няма да се случи на Пешеходеца.

- Абе, какво толкова му мислиш – жизнерадостно подхвърли Ванко. – Щом им спират водата, значи не са я плащали. Аз как си я плащам!

Пешеходеца му хвърли бегъл поглед и понечи да каже нещо, но се отказа. Раменете му хлътнаха още повече. Посегна към лимонадата, но чашата бе празна.

Настана тягостно мълчание. Дори Тенчо кръчмарят не продумваше, зает със сметките в мазния си тефтер.

- Утре вечер те чакам за реванш – бодро каза Кирчо. – Много бой изяде днес.

Бъдещият адвокат се пресегна и остави кутията на шаха над хладилната витрина на “Кока кола”. Там криеха и двете тестета карти.

- Защо вечерта? Още на обяд – тихо отвърна Пешеходеца.

Кирчо учеше за изпити и за разлика от останалите идваше в “Свирката” и през деня за една бърза обедна бира.

И шестимата се втренчиха изненадано в Пешеходеца. Явно на следващия ден ВиК щеше да има един работник по-малко.



- Тате, тате, ще ни водят на екскурзия – посрещна го Мартин още в коридора. Малкият подскачаше щастливо около него, докато си сваляше обувките. Пешеходеца се спря навреме и вместо “колко?”, попита:

- Кога?

- Другата седмица. Ще видим Бачковския манастир – припряно обясняваше Мартин, обикаляйки баща си. Пешеходеца влезе с тежки стъпки в хола и се тръшна на креслото. Малкият приседна на страничната облегалка и го прегърна.

– Ще ходим целият клас – добави замечтано.

Пешеходеца въздъхна.



- Печеля служебно три на нула – обяви триумфално Кирчо следващата вечер още щом Пешеходеца пристъпи прага на “Свирката”. Минаваше седем часа, посещаемостта в кръчмата бе над средната – цели осем души. Шахматната дъска бе на празната съседна маса, фигурите подредени и строени за бой. Пешеходеца само ги погледна, но ги подмина и седна до другите.

- Дай една лимонада – подвикна през рамо към Тенчо, но кръчмарят вече му я носеше.

- Не се яви на срещата на обяд, печеля – повтори самодоволно бъдещият адвокат. Пешеходеца надигна студената лимонада.

- Бях на работа – обясни.

Кирчо отвори уста да каже нищо, но Пешеходеца го изпревари:

- Животът е проста игра.  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1125611
Постинги: 1235
Коментари: 549
Гласове: 1566
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031