Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2013 06:05 - Чии страхове са по-големи? Мъжките или женските?
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1388 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image







За романа на Ася Кулева „Марципаненият чехъл“







Христина Панджаридис






„Трябваше ли жената цял живот да бъде само майка, ухаеща на попара и мекици? Сигурно имаше и такива жени, но тя поне не беше от тях.“ Тя е героинята на романа – Василена. Не, не зачитате феминистко четиво. Встъпвате в света на модерната жена, където чувствата не са вещи от музея на древното изкуство.
Книгата е като акордеон с музика, която не винаги гали ушите. Всяка част от нея го отваря и оттам се откриват истории, които ни дават очи да опознаем женския характер, женската интуиция, безсъниците, колебанията. Да видим по какво си приличаме или различаваме с героинята. Истинска ли е тя или повече плод на въображението.
Авторката има много за казване и бърза да го излее. Заплита нишки, паралелни сюжетни линии. Житието на Василена – главната героиня, мъжете в живота й, баба Злата, срещите в психиатричната клиника – наречена иронично шесто специално.
Второстепенен герой, но не за подценяване, са миризмите. Те оцветяват и дърпат думите към нови посоки, овкусяват диалозите. Повествованието става по-изкустно и неочаквано. Не те набутва в кухнята, където те зове престилката и печката, а те облагородява с нюансите на подправките, с новите им, неподозирани приложения. Зряла ръж и пелин, индийско орехче, джинджифил, кокос, куркума, мускус, канела, ванилия, дафинов лист... „Обичаше живота, обичаше мъжете, обичаше себе си и света, в който живееше.“ Може би това е най-кратката и точна самохарактеристика на героинята.
Баба Злата е сякаш вътрешният глас, изстраданият опит, който ти говори и поучава, дава ти преднината да не вършиш грешки и да не се опарваш излишно. Ти го слушаш, прегръщаш патилата на другите непознати, учудваш се, спираш... но обикновено си вършиш своето, т.е. правиш собствените си бели.
Книгата е търсене на въпросите между земята и небето, между външното и вътрешното. Земята е ежедневието, разочарованията, неслучващите се навреме очаквания, неподходящите мъже... Небето е поезията на самотната вечер с книгата и чашата кафе, танцът по жаравата, търсенето на най-лудото ухание за душата. Ах, душата, тази гладуваща за яснота и разбиране невидима женска половина.
Еротиката в романа не стои изолирано, нито нагласено или грубо. По-скоро сме омаяни от употребените нежни описания, романтичност и магия. От освободеността. Отваряме сетивата си за вълшебна приказка, за герои от плът и кръв, които не са загубили първичността си.
Книгата е изобилие от познания за герои от легенди и митове, каламбури, случки от преди столетия. Картина след картина се наслагват и помагат на читателя да надникне в старата и вечна тема за самотата и любовта, за вечния път на човека от сърцето си към реалността.
Ерудираността на Ася Кулева е подарък за любознателния. На моменти премногото изобилие от факти и имена натежава и отклонява вниманието, измества фокуса на разказаното, но нали книгите са носители и на мъдрост. И все пак – краткостта е сестра на...
Основната тема на романа е самотата. Самотата сред хилядите човешки същества около теб. Шумове, намеци, погледи, покани – а човекът остава сам. Непотърсен или ненамерен.
Самотен си защото си взискателен или самотата е най-сигурната ти кожа. Самотен си заради непримирението ти или от обич към душевния си мир.
Авторката е дала своята версия на темата.
При допира със словото на Ася Кулева сме предизвикани за любов. Искреност, авторското присъствие, действие при преминаването от трето в първо лице раздвижват сюжета. В първия роман, голям като обем и чакал дълго време издаването си, авторката проектира своята версия за съвременничката ни. Променил ли се е днешният пейзаж след толкова войни, разводи и самотност. Ева от този век не е ли все по-търсеща, непримирима и сама? Вероятно си е такава от векове, но й е омръзнало да се преструва и си е „дръпнала пердето“?
„Марципаненият чехъл“ е една смела и различна книга със силния си автентичен глас, зад който прозира автобиографичност. „Марципаненият чехъл“ е книга огледало. Какво вижда жената, когато се вглежда в образа си? Какво забелязват мъжете в нея? Какво разгадава опитната баба Злата? А сънищата, а спомените с липсващия баща?
Романът е своебразна среща между минало, настояще и бъдеще по... женски.

 



Гласувай:
1
0



1. fumiko - Някой път самотата е лекарство
24.02.2013 10:27
Лекарството от прекалена агресия на обществото. Само да не останеш самотен завинаги!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1094240
Постинги: 1151
Коментари: 510
Гласове: 1396
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829