Постинг
26.02.2013 06:00 -
Ина Иванова: Една вечер разбрах, че иглата й също е вълшебна
Бабината игла и други думички
И другите баби имали приказки за приспиване.
В тях все ще се намери някоя заспала красавица да се убоде на вретено, пък после трябва да се разкаже какво е вретено и как се преде с него. Или някакъв змей ще пази ябълка, докато цяло семейство братя се състезава да го погуби. Накрая ябълката се оказва златна и дъ-ъ-ълго се чудиш кому е притрябвала такава метална и как изглежда дървото, под което виси змеят, пък и какво прави през всичкото време, през което не го убиват.
И по тези приказки, дума след дума, слиза Сънчо, слепва мигличките и омотава децата в меко пашкулче. Ако преди това не е приспал бабата.
Ама моята не заспива-а-а. Има си цял кош приказки, изглежда също като онзи с лъскавата прежда и вълшебната игла. Баба сяда и в тъмното хваща иглата. Тя проблясва между пръстите й, тихо потраква и й помага да нареди думите. Чувам как преждата се плъзга и скърца по вирнатия й показалец. На това му викат плетене на една кука и така започват приказките за приспиване на деца.
Баба има изкуствени зъби и между тях току се търкулне някоя стара дума и заседне между другите. Тези думи са тайни, никой вече не ги ползва, защото са силни и миришат като здравец по Великден. Не зная какво означават, но ги познавам по това, че не искам да питам. С тях всички приказки стават истински и когато заспиш, продължават. Баба ми каза.
Една вечер разбрах, че иглата й също е вълшебна. Тя нищо не казва, обаче аз се усетих. До прозореца е табуретката на баба. Точно там сутрин лежи иглата и на нея винаги има кръгло каренце. Баба ме чака да стана, после къса със зъби нишката и ми дава да си играя цял ден с него. Понякога е бяло, с много дупчици. Тогава баба е била тъжна. И без приказки зная. В дупчиците се скриват всичките й сълзички, иглата ги пробожда и - хоп! - вече не боли. Като ударено вчера коляно.
Но ако е разказвала хубава приказка, плетката става цветна. Даже дупчиците й са цветни и всяка е като оченце, макар да прилича на ружа. Иглата сама плете, мисля, че пръстите на баба само придържат плетката. А откъде се взема цветната прежда, сигурно и гаргата не знае. Всеки път в панера има различни клъбца.
По каренцето има шарени възли, това е, защото баба си поема дъх насред приказката. И докато мълчи на най-интересното, в кълбото стават възелчета, нали и нишката е нетърпелива за приказка.
Веднъж баба си загуби иглата. Търсихме, търсихме-е-е... тя с очилата, аз с боси петички, цяла вечер я търсихме и не можахме да я намерим. Беше се скрила, вълшебницата. Тогава баба загаси лампата и започна приказката без нея. Беше дълга и хубава, с много тайни думички и едновремешни хора. По средата баба аха да заспи, но думичките я надвиха и продължи да разказва. Чак докато по тях слезе Сънчо и ме отведе.
А на сутринта, що да видим! На табуретката, до очилата на баба – плетка. Шарено каренце, със ситни цветчета. Толкова шарено май не сме имали. Във всички цветове като градината с ружите на баба Стояна. До него стои иглата, смее се и блещука.
Баба ми го даде завинаги. С него ще си завивам куклите, докато научат всички думички.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
