Книголюбие :: ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Христо Карастоянов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.03.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Христо Карастоянов

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1675 Коментари: 0 Гласове:

Христо Карастоянов е роден през 1950 година в Тополовград. Завършил е Пловдивския университет. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 29 самостоятелни книги. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман, наградата на СБП за документалистика, „Златен ланец” в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” и др. Миналата година в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Bьchern), а през декември последният му засега роман „Името” му донесе и наградата „Хеликон”, за която досега са номинирани шест негови книги.

- Романът „Името” спечели наградата за нова българска художествена проза „Хеликон 2012”. Как се чувства писателят, когато трудът му е оценен?

- Ами вероятно като всеки човек, чийто труд е оценен... Въобще аз си мисля, че всяко състезание е полезно – стига да не тръгнеш да се тръшкаш, като те изпреварят, или да тръгнеш да биеш съдията, че те е ощетил нещо. Защото както и да го погледнеш, състезанието все е някаква мярка – поне е начин да видиш какво можеш и до къде си я докарал. Заниманието с литература, разбира се, не е точно състезание, а ако все пак е състезание, то не е някаква спринтьорска дисциплина, да кажем бягане на сто метра... Ако е състезание, то е по-скоро маратон някакъв. Или направо крос в пресечена местност. Ама много пресечена!... Казвате „Хеликон”... Ами ето, това е то! Не знам колко книги с проза са излезли на книжния пазар през миналата година, надявам се да са много, но колкото ще да са, накрая дванайсет са стигнали до финалното бягане, ако ми позволите да продължа със спортните сравнения. И когато от тия дванайсет заглавия едно жури от умни и безпристрастни хора отсече, че ей тая книга е с мъничко пред останалите... – какво пък, как да се чувства онзи, който я е написал тая книга?

- Казвате: „Това, че тази година наградата дойде при мен, и това, че беше шестата номинация за моя книга, означава, че по някакъв начин съм си свършил работата.” Каква е задачата на писателя в днешно време?

- Не знам. По-скоро май знам каква е задачата на читателя. Поне си мисля, че знам. Неговата задача е да чете днес умни книги, за да не му се налага утре да чете забранени!

- Пишете разкази, поезия, романи. А какво най-много обичате да четете и зависи ли от личното Ви настроение?

- Кримки! Честно Ви казвам – кримки. Кримките са голяма работа. Занаят отвсякъде! Занаят с железни закони и желязно спазване на тия закони... В един криминален роман всяка дума трябва да е на мястото си и една ако не е там – отиде, та се не видя! Всичко рухва. Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет, Джон Льо Каре, Греъм Грийн – до един са професионалисти хора. Било несериозна литература, леко четиво... Има си хас и „Fatherland” на Робърт Харис да е леко четиво! А между другото най-страхотният криминален роман, който съм чел, е „Името на розата”. Тъкмо защото Еко перфектно познава правилата на играта. Е, и самият му роман е игра, де, дума да няма, но какво от това? Но и Вие сте права: наистина си зависи от настроението. Ако пък ме питате кои са моите писатели, извън това, което Ви казах, отговорът ми е лесен. Булгаков, Маркес и Радичков... Но това вече е съвсем-съвсем друг разговор...

- Книгите за Вас са...

- Учебници! И то какви учебници... Не знам, може и да не съм прав, но не познавам по-голям учебник по университетската дисциплина, дето й викат „Creative Writing”, от „Сто години самота”. Примерно казано. Пък ако искаш да научиш как точно се пише разказ – отваряш „Толкова обичаме Гленда”, четеш и се учиш. Но не и Селинджър – Селинджър ще те отчае. В LiterNet дори си позволих да напиша, че след Селинджър просто няма смисъл да се пишат разкази. Малко така патетично казано, но наистина си го мисля.

- Последната книга, която прочетохте?

- Е, надявам се, че последната още не съм я прочел... Майтапя се де.

- Кои български писатели читателят не бива да пропуска да открие?

- А така!... А Вие знаете ли кое е лошото? Лошото е, че сто на сто българският писател, когото читателят не бива да пропуска, съм го пропуснал аз. Много хитър номер ни спретнаха: ние не се знаем! Навремето имаше едно предприятие „Книгоразпространение”. Държавно, разбира се. Закриха го едва ли не още преди да бастисат ТКЗС-тата. С което се ликвидира самата идея за разпространение на книгата. Преди това, при оная желязна социалистическа организация във всичко, що е култура, книгите можеха да се купят и в София, и в село Кукорево. Верно, издателствата бяха само двайсет – сега надали и в отдела за издателския код на Народната библиотека могат да се закълнат, че ги знаят колко са. Същото това държавно предприятие „Книгоразпространение” разпространяваше и издателските каталози за следващата година и всеки можеше да види какво да очаква догодина... Колко такива каталози знаете днес? Може и да бъркам, но пак негово издание беше и вестник „АБВ”, в който всяка седмица имаше каталог на новоизлезлите книги, най-често с анотации и дори с рецензии. Шестнайсет цветни страници! Заглавия, автори, заглавия, автори!... В кой български вестник го има това нещо сега? Знаете ли коя е последната книга на големия български романист Веселин Стоянов? Дето си живее в Казанлък... Аз я знам, ама защото той ми я прати. Каталожното списание „Книжарница” на „Хеликон” е страхотно нещо, обаче го има само в книжарниците „Хеликон”, а ето ние в Ямбол нямаме такава книжарница... Абе, отплеснах се – ще прощавате! Ама и въпросът Ви си го биваше...

- Обичате ли да препрочитате книги?

- Правя го непрекъснато! „Майстора и Маргарита” вече да се е разпаднала, ако не е съветско издание – яка работа, шита, с твърди корици... Изданието на „Христо Г. Данов” на Селинджър обаче си се разпадна... И така нататък.

- Имате ли си любимо място за четене в дома си?

- Имам. Но няма да Ви го кажа...

- Писател, с когото мечтаете да поговорите на бутилка вино...

- С Джон Ленън. Да си чешем езиците, а Боб Дилън отстрани да ни гледа мрачно сеира...

Нагоре