Анели за себе си:


 Завърших История, Музейно дело и Архивистика. Десет години преподавах история в езикова гимназия в София, преди няколко години се преместих със семейството си в Бургас.

 Любовта ми към рисуването със сух пастел ме "връхлетя" неочаквано в труден за мен житейски момент. Застанала на ръба на отчаянието, картините, които излизаха буквално изпод пръстите ми ме възраждаха за нов живот!

 Да рисуваш с пастел е като да попаднеш във вълшебен, огледален свят, в който всичко е възможно, всеки образ или природна стихия оживяват внезапно пред очите ти и те правят неизразимо щастлив!

 От дете не обичам състезанията и конкурсите и не участвам в нито една тяхна разновидност! Вярвам, че винаги когато оценяваме един като най- добър, ...правим всички останали нещастни!

 А кой от нас има право да реши кой точно заслужава да бъде щастлив?




- Книгите за теб са...

 Не знам как да отговоря без да звучи високопарно...но книгите за мен са вълшебна възможност да преодолявам времеви пространства и измерения ,стимул, чрез който поддържам в приличен вид въображението си.

- Как подбираш какво да четеш?

 От известно време нямам читателска стратегия и избирам заглавията хаотично, интересуват ме онези аспекти на историята, които официалната или по-точно казионната историческа наука прикрива, харесвам новите руски автори и не само...

- Защо не четат някои хора?

 Очевидно не изпитват потребност -всъщност причините са различни...навярно са намерили начин да се забавляват без помощта на книгите. За мен наистина е необяснимо... Например, спомням си един мой познат от детството, който четеше "Винету" на Карл Май ...цяла година.Беше си направил дори прилежно легенда с имената на героите, защото докато стигне в средата - забрави началото.

- Откъде тръгва любовта към книгите? В твоето семейство родителите ти четат ли? 

 Когато бях малка мама купуваше много книги, въпреки че в детството ми изборът на книги от книжния пазар беше ограничен и цензуриран, но имахме един съсед - Борис Караиванов( чичо Боре), който притежаваше в наследство стара и много богата библиотека. Цялото многообразие от приключенски , научни и фантастични заглавия, както и страстта ми за още мисля, че дължа на него. На него дължа и детската си любов към рисуването...

- Ако се налага да избираш между разходка с приятелка и четене на книга... ще избереш...

О...трудно е да отговоря еднозначно, но със сигурност ще намеря време и за двете.

- Последната книга, която прочете?

 Чета едновременно няколко : "Бялата масайка "- на Корине Хофман, " Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така" на Боб Фрисъл, " Изгубеният континент Му " на Джеймс Чърчуърд. Книгата на Корине Хофман ме вдъхнови и да нарисувам няколко картини,посветени на това африканско племе- знаеш, че етнографията е моя страст .



- Има ли книга, която препрочиташ?

 Обикновено рядко препрочитам книги- когато ми се стори , че съм се откъснала много от детското в мен , препрочитам: " Три повести за Карлсон, който живее на покрива" на Астрид Лингрен /любимата ми детска авторка/ - макар че всъщност я знам почти наизуст и една книга, която е свързана с моите духовни прозрения и която ми дава сили, за да приема цялата абсурдност на човешкото общество.


- Ти си историк по образование, а по душа художник. Напоследък повече рисуваш, отколкото да влизаш в класната стая... Къде могат да се видят твоите картини?

 Кураж да не се откажа да рисувам ми даде "Моята автобиография" на Чарлс Чаплин и думите му: "Никой не живее на този свят достатъчно дълго, за да стане нещо повече от аматьор."


 Радвам се , че вече много хора харесват творбите ми, макар и изпълнени с техника сух пастел, която се оценява като "по-нетрайно" изразно средство, използвано предимно за скици.
 Но в действителност, тъй като в пастелните пигменти няма материал, който да остарява и да се окислява, картините остават свежи като цвят и в състоянието, в което са напуснали статива, независимо от годините.

 Мои картини могат да бъдат видяни в интернет и на живо в галерия " Богориди " - град  Бургас, където намерих истински приятели .

- Искам да те попитам дали предпочиташ по-метафоричния стил, детайлите, дългите изречения... или сте привърженик на кратките фрази и не натруфените диалози?

 Зависи от писателя и умението му да пише увлекателно- понякога има много добри метафори, които разчупват формата и ме интригуват, но по- изчистеният стил на писане ми импонира.

- Коя книга от български автор е останала незабравима за теб?

 О... много са, разбира се ще ми е трудно да откроя само една, но напоследък прочетох книгата на Екатерина Томова : "Забравени от небето" и тя силно ме развълнува.

- С кой писател би искала да си поговориш на четири очи...

 Ако ми позволиш да" поканя "на разговор двама писатели, които напълно равностойно и безусловно ме потресоха:- Джeфри Юджeнидис -авторът на "Мидълсекс" и Вячеслав Курицин, който пише под псевдоним Андрей Тургенев - авторът на "Да спиш и да вярваш".

Тъй като съм същата. Зарязах преводаческата си дейност и сега рисувам, като луда, с акварел - цветя, котки, щъркели.... С удоволствие бих се запознала с такава чудесна жена! Да е жива и здрава и да има късмет!