Постинг
11.03.2013 06:00 -
Виолета Воева: И даже въздухът изгубва своя смисъл
Самата свобода
Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен.
И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.
Измамен е и мракът - смътно очертава вън релефите - без силует и география.
Нощта е доброволна клопка. Излъчва магнетичен мирис само за наивници.
Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон. И даже в парка пейка.
Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална. И с цвят на печено кафе.
Горчи – до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме като любим - любима.
И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет, сценарии и граници.
Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка. Защото е самата свобода.
Независимост
Градското врабче – безгрижното божие творение. Почти незабележимо, но без него пейзажът никога няма да бъде завършен.
Живее във всички сезони. На вид, беззащитно и слабо, всъщност е жилаво и несломимо.
Снощи не се изплаши и от виелицата навън. Кацна на един гол клон отсреща и стоически наблюдаваше властните движения на снега. Нямаше романтично танцуващи снежинки, а ледена вихрушка, превиваща короната на ореха.
Ударите на вятъра караха единственият очевидец навън постоянно да потръпва, но не го уплашиха.
Врабчето се беше сгушило в перушината си. Заприлича на малко, свито на топка, паднало от небето ангелче, посивяло от софийския смог.
Бурята го люлееше безучастно, мъчеше се да го прогони, но то не се предаваше. Нали е свободно създание! Беше избрало да е там. Нощта му беше обител. И я изпълваше с живот.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4330
