Постинг
12.03.2013 06:00 -
Те, младите, идват: Дилян Димитров
За пети пореден път Обединен детски комплекс Търговище организира конкурс, посветен на Националния празник на България на тема:“България в картини и слово”.
Специалната награда на ОДК – Търговище за литературно творчество беше присъдена на десетокласника от Първа гимназия Дилян Димитров, който спечели журито със своето есе „Моята България”.
Дилян е на 17 г. в 10-ти клас в Първо СОУ "Св.Седмочисленици" в Търговище. Ученик е в хуманитарна паралелка със засилено изучаване на български език и литература, и английски език.
Моята България
Българите, които живеят в чужбина, казват, че силната носталгия ги кара да сънуват България и най-вече мястото, където е минало детството им, хората, които са ги обичали най-много.
Като се замисля, и аз побирам символа на думата родина, цялата тежест и смислово значение на България в едно място, което се намира в Антоновско. В една къща, където е минало детството на майка ми и, за моя голяма радост, и част от моето.
Мисля, че точно това кътче от света за мен е моята родина- с прекрасна природа, с мирис на пръст и цветя и с голямата обич на моите прабаба и прадядо. Една картина на България.
Бях малък.
Помня обаче как прадядо шеташе по двора и винаги намираше какво да работи. Обичах да ходя след него, той да ми обяснява какво прави и да ми дава да му помагам. Да го слушам как обсъжда с баба какво трябва да се свърши, какво да се планира.
Той обаче почина.
Дали аз пораснах, или с него си отиде част от чара на къщата?
Аз и моето семейство продължихме да ходим в къщата на село и след това и пак със същото огромно удоволствие. Там още пращеше веселият огън в печката и ухаеше на вкусните гозби на прабаба. Лозницата на двора продължаваше да се отрупва с грозде, стъпките на баба успокояващо шушнеха, а усмивката й не слизаше от лицето.
Почина и тя.
Вече нямаше кой да ни посрещне. Опустя къщата, сякаш и селото, и детството ми.
Промених се и аз.
Дали аз пораснах, или само изгубих една голяма любов, която идваше към мен от тези възрастни хора?
Мина време.
Сега пак ходим в къщата на село. Майка ми казва, че за нея баба и дядо са все още там и сякаш наистина се чувства тяхната любов.
Мислех, че по-малко вече ще обичам това място, но не беше така. Обичах го пак толкова, колкото и преди, а старците като че наистина са живи, макар и само в сърцето ми. Мястото ми е толкова скъпо, колкото и когато бяха живи.
Явно това са корените, които свързват човека с родното му място, с родината.
Дали аз пораснах, или просто осъзнах, че това е за мен значението на думата род, родина, България?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4336
