Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2013 06:00 - Георги Ангелов "Ненамерени хроники"
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2824 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.03.2013 11:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image





   АРМАГЕДОН



Строяват се оловните войници

в последния си поход –

                                            на скръбта.

С проядени,

                       с извадени зеници,

с тържествено заключени

                                     уста.



Не чакат нищо.

                          Но врагът ги чака.

Не чуват даже

                     призивния рог.

Те знаят само:

                       свършил е антрактът

и страниците ще допише

                                          Бог.





   СРЕДНОВЕКОВНА ГРАВЮРА





Изкачвах, изкачвах протяжната дървена стълба...

Отдолу площадът шумеше – бездънна река.

А горе, наметнат с качулка, безлик и безмълвен,

палачът приглаждаше нежно топора с ръка.

Исках всичко да чуя, да видя, но нямаше смисъл.

По дънера гномчета виеха лудо хоро.

Колене в ешафода опрях със едничката мисъл

да замахна по шумноехидната ложа с око.

Те навярно видяха и в миг замълчаха мъжете.

Спря ръката на краля, монетите вече раздал,

и увисна във въздуха, както провисват въжета,

омърсени със прах от чудовищно остър метал.

Не помолих за нищо. Дори и вода не поисках.

Бе настъпил денят ми, а значи и Седмият ден.

И не чух нито мъжкият вик, нито женският писък,

нито ангела, кацнал високо и тихо над мен.

И когато желязото, бяло от злъч, се надвеси,

ни за бунта си мислех, ни за сана си, ни за жена –

там, до стълбата, плачеше дрипаво русо детенце –

то не биваше още да гледа такива неща.





    БАЛАДА





Ето, каретата спира в сребристия мрак.

Вратите отварят слуги достолепни, във фрак.



По витите стълби надменният шлейф шумоли.

Тя застава на прага и стихва роякът пчели.



Мъжете я гледат – секунди премерен захлас.

Разстрелват я дамите с укор, от упор – в анфас.



Балът кипи. А на трона поредният крал

мисли, извърнат с досада: ”Какъв карнавал!



Шайка безделници. Хищна, побъркана гмеж.

Кукли, не хора – където и поглед да спреш.”



Но учтиво усмихнат, към свитата кима едва.

...Навън снегът встъпва в хилядолетните си права.



Навън, зад прозорците, бели изящни следи

оставят нестигнали още земята звезди.



Единствен ги вижда от своя мизерен килер

гладен, премръзнал студент. И прелиства Волтер.  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011763
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031