Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 06:05 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Поли Мичева
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2583 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image 


Снимка Фелия Барух





Поли Мичева за себе си...

Поли Мичева, редактор преводна литература в "Кръгозор", преподавател по класически езици, преводач, журналист. Има още много неща, които иска от живота - като къща на морето на топъл остров, по-дълги изгреви и залези, куче, котка, любов и световен мир. Но една от мечтите е изпълнена: "Да чета книги и да ми плащат за това."




- Книгите за теб са..

.. ежедневие. Наистина не разбирам как е възможно да не отваряш книги, да не ги гледаш, да не ги четеш, търсиш, помирисваш, обсъждаш и т.н. Не ги възприемам като форма на лукс или нещо изключително. Това е съвсем естествен процес като дишането. Да имаш книга в чантата си или в джоба, е като да си носиш ключовете. Понякога се замислям за историята на книгите, каква стойност са имали преди векове, как родители са ги оставяли в наследство на децата си като най-голямата си ценност... колко се е променило отношението ни към тях. Може би четенето е едно от нещата, които ме свързват най-много с другите хора – с всякакви други хора. Откакто се научих да чета, никога не съм се чувствала самотна.

- Как подбираш какво да четеш?

Всъщност изобщо не подбирам. То е като ходенето на купони през младостта. Колкото и да си уморен, от работа, от учене или забавления, в момента, в който излезе покана за нов купон, ново пътуване, нова екскурзия – трябва да отидеш, защото си казваш, че иначе ще пропуснеш нещо много важно, ново изживяване, идеалния човек или нещо такова. Просто не можеш да не отидеш! Така е и с книгите – отварям и чета всичко. Не харесвам всичко, но и с купоните бе същото – не винаги съм се забавлявала, от някои съм получавала ужасен махмурлук.

- Защо не четат някои хора?

Нямам абсолютно никаква, никаква представа. Дори не ми се иска да мисля за това – все едно да си профайлър и да се опитваш да влезеш в ума на престъпник, за да разбереш мотивите или лудостта му. Нямам желание да отгатвам какви могат да бъдат причините за подобно нещо. Сигурно си имат своите основания хората. Но те живеят в някаква друга, паралелна на моята вселена.


- Ако се налага да избираш между превод и четене на книга... ще избереш...

Сложна работа. Бих казала четенето, защото го свързвам със свободно време, мързелуване, излежаване, похапване и право на избор. А и можеш да прочетеш много повече книги, отколкото да преведеш. Обичам изобилието и разнообразието. Но понякога попадам на книги, които си казвам, че бих искала аз да съм превела – или защото са прекрасни, или защото преводът е толкова ужасен, че ми става жал за книгата.

- Последната книга, която прочете?

Завърших няколко едновременно – една кратка история на готите, друга за ордена на асасините... Обичам исторически книги, има нещо успокояващо в тях. Случило се е нещо, колкото и тежко или кошмарно да е било, после е минало време, хората и светът са го преживели, някой е имал достатъчно здрав разум и съзнание, дарба, за да го опише. Оцелели сме.



- Коя книга от преведените от теб ти е най-скъпа?

Все някоя ще бъде пренебрегната, това не е честен въпросJ „Пазителките на гълъбиците” на Алис Хофман беше прекрасно предизвикателство за мен. Авторката пише много пищно, фразите се вият, лъкатушат, хипнотизират те. Темата също ми беше много интересна, защото обичам историята, а тук става дума за прочутата обсада на Масада. Успях да почувствам героините – те казват важни неща за всички жени, независимо от епохата. Странно беше, защото докато превеждах, всяка от тези четири жени, които говорят в книгата, сякаш надничаше през рамото ми и ми подшушваше какво точно мисли, чувства и преживява... „Езикът на цветята” на Ванеса Дифенбо ми е много важна заради основната си идея – това е книга, посветена на живота на момиче от приемно семейство, писана от авторка, която самата е приемен родител. Историята е красива и вдъхновяваща, написана с много болка и любов. Казва ни, че всеки може да се научи да обича и го заслужава. Чудесно е чувството да затвориш последната страница на книга, която си превел, и да знаеш, че си казал нещо смислено не само с думите на автора, но и с твоите думи.

- Има ли книга, която препрочиташ?

Аз съм от читателите, които препрочитат постоянно книгите си, в зависимост от настроението си. Някога имах един рафт с любими книги, които много често четях. Сега са повече. Има книги, които чета от години, поне по няколко пъти на месец – криминалните романи на Андрей Гулашки за Авакум Захов и на Богомил Райнов ги чета сигурно от първи клас, особено когато похапвам. Някак си се е превърнало в условен рефлекс, успокояват ме. Така беше и с една от любимите ми детски книжки, „Рали” на Стефан Дичев. Баща ми се опита веднъж да я изхвърли, защото се дразнеше, че я чета постоянно. Много често влизам във ваната с „Властелинът на пръстените”; „Вавилонската библиотека” на Борхес е за плажа; „Майстора и Маргарита” на Булгаков ми е за пътувания; „Сарантийската мозайка” на Гай Гавриел Кей е за моменти, когато имам нужда от някакво вдъхновение; когато съм настроена за нещо емоционално, вземам „Жул и Жим” на Анри-Пиер Роше... Ако съм объркана, посягам към исторически неща – „Тил Уленшпигел” на Шарл дьо Костер, „Мемоарите на Адриан” и „Творение в черно” на Юрсенар и всякакви древни автори. „Диалозите” на Лукиан са изключително забавни, дават съвсем различна перспектива към античната литература – подходящи са за следобед, докато поезията – основно пак древна или пък френска - е за вечер.



- Български автори, които са ти любими и пожелаваш и на другите да ги открият?

Знам, че е хубаво в такива случаи да се говори и за по-нова, съвременна литература, но аз съм скептична към новите български автори по много причини. Може би трябва да мине време и да забравим личността на повечето от сегашните писатели и опитващи се да бъдат такива, защото в момента егото им хвърля сянка върху творбите им. Трудно ми е да преценя дали не харесвам нещо, защото не харесвам човека или защото наистина написаното е калпаво, неграмотно, поза, жалко...Иска ми се да се преоткриват автори като Чудомир, Талев, старата ни поезия – онази, която за мнозина сега е само задължителна част от матурата и затова е презряна. Да погледнат с други очи на Смирненски и Гео Милев, например, или пък Атанас Далчев, или Вутимски...



- Какъв тип книги се търсят според теб от хората? Помогни на писателите да добият представа за желанията на своята публика...

Не знам дали е възможно. Все си мисля, че писателят трябва да бъде малко егоист, да пише за себе си, да излага на листа това, което не може да задържи вътре в съзнанието си, защото ако не го изкаже, просто ще умре. Имам някакви подобни романтични представи. Когато говорим за художествена литература, естествено. И ако е достатъчно искрен, книгата му ще открие сама читателите си, които имат нужда точно от тези думи.

А от комерсиална гледна точка отговорът ще бъде съвсем различен, но наистина ли го искаш?

- С кой писател би искала да си поговориш на четири очи?

Не знам дали точно бих искала да говоря. Повечето от писателите, които харесвам, са имали ужасен характер, били са алкохолици, женкари, егоисти, мизантропи – това имах предвид и като говорех за съвременните бг писатели – трябва да мине време, за да прецениш, че написаното е качествено и да не ти пука какъв е бил човекът, който го е написал. Извинявай, но я си представи какъв разговор ще проведеш с Буковски или Керуак, или пък Хемингуей? Сигурно ще изпитам желание да ги цапардосам след пет минути. Но бих пийнала едно-две питиета с някой от любимите ми руснаци, бих се отпуснала в някое кресло в английски клуб, докато разни уважаеми сърове обсъждат древни легенди сред уиски и дим от пури; не бих отказала и малко упадъчни преживявания с американците в Париж и по Лазурния бряг в началото на ХХ век... Ей такива неща.









Гласувай:
4



1. fumiko - Обичам хора, които обичат да четат
15.03.2013 18:20
Какво може да каже по-добре от такива думи? - "Това е съвсем естествен процес като дишането." Браво на Поли!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2012000
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4263
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031