Постинг
16.03.2013 06:00 -
Люба Александрова Поезия
на дядо ми Иван
от двамата дядовци
този винаги беше и е само на снимка
знае го майка ни знаем го брат ми и аз
този от снимката на име Иван
баба ни казваше — едър и бавен
кротък и мирен човек
от препирни се боеше
малко на него приличам
воювал в Балканската
свършила битката
оцелял и приседнал на камък
там го намерил куршума
ненарочен за него
но негов
после предали на баба ми
нищото
там си останал погребан
— из Сръбско
майка добавяше -
бях двегодишна
закъснях да го видя
помня че дърпах ръкава на майка си
плачеше денем и нощем
месеци денем и нощем....
От стихосбирката "много думи
малко думи"
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4336
