Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 06:00 - Александър Урумов: Разказ от новата му книга "Тиква"
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2084 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 20.03.2013 09:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image







       Големият Бог




Когато усетих удара, не можех да повярвам. Толкова години работя като електротехник и никога не ме е удрял ток. Ама никога. И под напрежение съм работил много пъти, качвал съм се високо по уличните стълбове – нищо не ми се е случвало. А какво пък остава да имам проблем в домашни условия? Никога досега. Толкова съм спокоен и сигурен в работата си – с колеги се шегуваме, че на опитни майстори като мен токът им се пада вуйчо. Демек, познаваме се с тока, близки сме си, едва ли не роднини. И никога не съм допускал, че нещо такова може да ми се случи. Обаче този път се случи. Беше някак си бавно, като на забавен кадър на филм.Усещах всичко, разбирах всичко, но не можех нищо да направя. И все едно се наблюдавах някак си отстрани – все едно някой друг беше на моето място.

Видях ясно волтовата дъга, усетих как ме хвърля назад, как падам на пода и как сърцето ми спира. Не можех да повярвам, че е истина – да ми се случи на мен. Мислех си, че сънувам. А усещам, че се задушавам и потъвам в нещо черно и дълбоко. Сякаш бяха минути, а то е било частица от секундата. Последната ми мисъл беше, че не искам да умра. Не можех просто така да оставя жена и деца без помощ, без подкрепа. Семейството ми чака на мен, как така умирам? Обаче си умирах. Въпреки, че беше абсурдно. Смъртта е абсурдна, вече го знам много добре. Защото оживях, върнах се от оня свят. Отворих очи и видях, че съм на пода – не знам колко време съм лежал. В първия миг не мога да разбера какво правя в чужда къща на пода. След това си спомних, че съседът ми даде ключовете си и ме помоли да проверя ел инсталацията у тях - постоянно му давала на късо, постоянно бушоните му изгаряли и докато са на почивка цялото семейство, аз спокойно да я проверя.

Станах бавно и много внимателно тръгнах към къщи. Вървя и се подпирам по оградата на къщата. Жена ми се уплаши, извика лекар. Прегледа ме той и ми каза: „Радвай се, че е бил малкия дявол, за един ден ще се оправиш, само почивай”. На другия ден ми се обажда съседът – разбрал какво се е случило и звъни, да ме чуе. Вайка се, каква беля можело да стане. Спокойно, казвам, добре, че беше малкият дявол, това ме спаси”. А той отсече: „Не е бил малкият дявол, големият Бог е бил. Добре че Бог е голям, това те е спасило и теб, и мен. Че и моето нямаше да е живот, ако нещо беше станало с теб. Дяволът няма милост, ами нека да сме благодарни, че Бог е добър.”

Тая приказка ме удари в сърцето. Като тока, само че по-различно. И оттогава вече месец, все това ми е в главата – колко голям е тоя Бог, дето ме е спасил от най-лошото? Толкова ли е добър, че да ме спасява? Откъде знае колко много обичам децата си, та да ме спаси?

Ти може и да ме мислиш за луд, че нещо от токовия удар ми е станало. Ама не е от това. От думите на съседа е. И оттогава все това се чудя – колко е голям Бог? Колко е добър?

Ти знаеш ли?


 



Гласувай:
4
1



1. fumiko - Тези обикновени истини....
21.03.2013 11:02
Много ми харесва този разказ. Почти всеки човек получава удър, един от тока, другия от тежки болести, трети от Любов.... и наистина Бог е голям! И ни спасява без да знаем някой път за това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 940440
Постинги: 1072
Коментари: 492
Гласове: 1299
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930