Жасмина за себе си...

 Името ми е… – със сигурност не най-добрата отправна точка за представяне, като се има предвид колко пъти е било променяно от раждането ми. Смятах, че най-накрая е добило окончателна форма с "Жасмина", но явно съм се лъгала, понеже в малкия град до Ниагарския водопад, където понастоящем пребивавам, американците му измислят какви ли не причудливи вариации. Животът ми минава в обичайните рутини - работа, учене, домакинстване, но когато намеря свободно време, хващам някоя книга или опитвам да пиша разни неща, а често и интервюирам творящи хора за Пъблик Репъблик.
Най-общо опитвам да съчетая Америка и България, икономиката и философията, културата и интернет, засега с променлив успех.





- Книгите за теб са...

Спасение, врата към друг свят както и самият този свят, в който мога да търся истини, необезпокоявана от шума на ежедневните рутини, рани и проблеми, и после да се връщам в измерението на делника, подкрепена с новите отговори и да продължавам напред.

- Как подбираш какво да четеш?

Имам чувството, че книгите най-често сами ме избират и аз не се противя. Срещат ме по рафтовете на книжарници за стари книги, в библиотеката на университета, даже из интернет пространството. Обичам срещи с непознати, а обичам и когато ми се отдаде шанс да се срещна със знаменитости, за които много съм чувала, но съм изпитвала някаква боязън да срещна наживо.

- Защо не четат някои хора?

Защото не са имали възможност да усетят какво магнетично преживяване е прекрачването прага на една книга; как.

- Последната книга, която прочете?

Едно англоезично издание на Платоновите диалози. Мисълта ми още тече в тази тоналност - еленкос -> майеутика -> апория -> много безсънни нощи мисловно лутане. Препоръчвам горещо "Лизис" - струва ми се, че е останал малко скрит в сянката на по-познатите диалози, а има много на какво да ни научи. Любимата ми мисъл от него: "O ridiculous Hippothales! How can you be making and singing hymns in honour of yourself before you have won?" (За Сократ, имам чувството, битките в любовта имат много по-голяма стойност от тези на бойното поле).

- Има ли книга, която препрочиташ?

Рядко намирам време да препрочитам физически дадена книга, но има такива, които превъртам мислено в главата си често и към които много бих искала да се върна отново: "Осъдени души", "Поручик Бенц", "Марма, Мариам" (баща и дъщеря, без които животът ми не би бил същият), "Физика на тъгата" (книга, без която писането ми не би било същото), "Брулени хълмове" (история, без която обичането ми не би било същото), "По пътя" (бийт епос, без който мисленето ми не би било същото), поезията на Робърт Крийли, разказите на Реймънд Карвър (разказвачи, които сякаш изговарят собствените ми тъги) и още, и още. Дано не звуча твърде рекламно, но какво да се прави - литературата не е абстрактно понятие, а жива материя, изтъкана от ума и душата на реални хора от плът и кръв.

- Изкушавам се и да те попитам дали предпочиташ по-метафоричния стил, детайлите, дългите изречения... или сте привърфеник на кратките фрази и ненатруфените диалози?

Признавам, че се срамувам от отговора, който ще последва, но какво да се прави... Аз съм ужасен ученик по философия, защото не ме докосват кратките, дестилирани фрази. В четенето и собственото си писане изпадам в преклонение пред красивия език, дори да не изказва максимално директно желаното послание. Според мен има различни видове "метафоричен" стил, както го наричаш. Досега съм срещала красота на езика в различни измерения и съм си ги кръстила по автори. Ако позволиш, ще си позволя да ги изброя тук някак асоциативно:

- стил Лион Фойхтвангер: Ударна метафора - глаголна еднодумност, редувана с удивителни меандрични описания на външен и вътрешен свят на героя;

- стил Шуламит Файърстоун: Философска метафора-шок - не съм чела преди теоретичен философски труд, който се чете като научна фантастика, Бодлерова поезия и отчуждението на Силвия Плат едновременно;

- стил Георги Господинов: градивна метафора - заразителен стил; стил, който се прихваща, но е почти невъзможно да се възпроизведе; език, толкова богат и наситен със смисъл, без да е претрупан; език, който строи безброи паралелни светове около метафорите си, и майсторски открива мостовете между тях;

- стил Калин Терзийски: Жива метафора - дълговечна символика, изведена в нормалното ежедневие, и по този начин напълнена с реален смисъл;

- стил Теодора Димова: лаконична метафора - не помня да съм срещала автор, който с толкова малко думи да казва толкова много неща, запазвайки елегантно изключителна точност, като в същото време прави езика си забележително изразителен и красив;

- стил Васил Видински: езикова метафора - това е разгръщане на метафората във всички възможни нейни смисли и функции; пълното нейно уползотворяване, осъзнаването на широкия хоризонт на възможностите й, без тя да се изчерпва или изтощава по някакъв начин; без да се изтисква или насилва; оставена е сама на себе си, но под зоркото око на премереността, искреността и филосовското вдълбочаване;

- стил Николай Бойков: изобретателна метафора - нямам достатъчно богат речник да опиша всички малки и големи чудеса, които езикът на Бойков твори с думите - той не само познава из основи българската и голяма част от чуждестранната лексика и знае как да си служи с несмотните им богатства, но и е осъвършенстван дотам, че сам да създава думи, смисли, метафори. Език, в който можеш да се загубиш, и това да е най-приятното преживяване в живота ти;

- стил Христина Панджаридис: хайку метафора - кореспондирането на света отвън, голямото неизвестно, с този вътре - често още по-непредвидим и неразгадаем; едно рисуване с пръсти за максимална живост и истинност, което е по-точно и по-изкусно от най-тънък писец, защото е най-прекият път от и към душата.

Сигурна съм, че има и още, и още - такива, които съм срещала, и които ми предстои да срещам, но тези ми идват наум в момента...

- Ако един човек до 20 години не е свикнал да общува с книгите... завинаги ли е изгубен като читател?

Не мисля. Има много неща, които преосмисляме. Тук идва на помощ диалектиката на Хегел - той основава философията си на принципа на диалектиката - вечното израстване, в което твоето виждане - тезата ти, се сблъсква с нечие чуждо такова - антитеза, двете са в конфликт, но благодарение на рационализма, присъщ на всички хора (е, според Хегел само на мъжете, но това е друг въпрос:), успяваме да го надмогнем и да се извисим до ново ниво, където двете са обединени в синтез и следователно една стъпка по-близо до истината. И така до безкрай, вечен цикъл на подобрение. Искам да кажа, че човек постоянно се променя, за предпочитане към по-добро, а всяко предизвикателство, всеки проблем, е неоценима възможност за преосмисляне и себепромяна. Та, убедена съм, че рано или късно книгите встъпват в живота на хората - тихомълком и постепенно или с боен вик и ритник, но се появяват и остават завинаги и който се съмнява, че може да стигне далеч без тях, може би, в редки случаи, е прав, но това стигане далеч със сигурност е самотно и някак лишено от топлотата на общуването с хиляди незабравими герои и автори.

- Ти пишеш стихове, рецензии за книги, правиш интервюта. Словото ли е "удобната ти кожа"?

Чувствам, че да. Някои хора усещат четката за рисуване или китарата, или пък отвертка или гира за фитнес като продължение на ръката си, а усещам молива. Не ползвам химикалки - ужасява ме неизтриваемата категоричност на мастилото; май тъкмо затова се чувствам "удобно" в лоното на словото - защото никоя дума не е финална. Обичам това усещане - да знам, че нищо не свършва, без да имам шанс да добавя още нещо. Затова, ако някой ден издам книга, бъди сигурна, че ще съм скрила поне още пет ръкописа някъде да ги откриват хората, след като физическото ми пребиваване в този свят се свърши - просто за да знам, че словото ми не е било изчерпано със сетния ми час тук.

Иначе дейностите, които изброи, звучат доста разнопосочни, но всички, както посочваш, са обединени от словото. Независимо от жанра. Словото е живата закваска, която може да направи и най-скучната тема незабравима и това е, което винаги ме е привличало в думите и писането - необятната сила на езика - когато е в правилните ръце, той може да въздейства върху всички сетива, по-силно от наркотик. Мисля, че това е обяснението за пристрастеността ми към авторите, които изброих - четенето на книгите им ми създава духовно и сетивно щастие, изпълва ме цялата.

- Разликата между студентите в България и Северна Америка?

Една от големите ми болки е, че май никога няма да разбера какво е да си студент в България, тъй като заминах веднага след гимназията. Но по общи наблюдения - американците като цяо са някак свикнали с удобства. Антитезата на Хегел, за която споменах, някак не се е блъскала в битието им много-много, докато в България се борим с какви ли не препятствия от материален и нематериален характер още с раждането си. И мисля, че по принцип сме по-издържливи и гъвкави, умеем да се справяме с промените и да борим предизвикателствата. А това тук се оценява. У американските студенти обаче ми харесва, че имат особено страхопочитание към работещите, будни умове - вместо да завиждат и злословят, осъзнават, намират начин да се вдъхновят от подобни хора, независимо дали ги виждат по телевизията, в книгите или на съседния чин.

- Четеш предимно електронни книги...

Да, така се случва. Български - защото е най-лесният и достъпен начин да стигам до съвременна българска литература, а английски и немски, защото в Америка вече са навлезли сериозно на книжния пазар. Но нямам електронен четец или нещо подобно. Просто от компютъра. Мисля си обаче, че е важно тази възможност да се използва по-пълноценно от българските издателства. Благодаприятно е и за издателите, и за авторите, и за читателите, а и за дърветата разбира се.

- Любим град?

Труден въпрос. Много труден. Обичам много места - такива, където съм живяла с години, които съм посещавала често, които съм виждала веднъж, дори само през стъклото на влака, или такива, за които само съм чела или гледала филми. Обичам морето, край което съм родена, особено Северното Черноморие; особено полу-порутените румънски вили, кацнали върху склоновете на хълмовете над вълните в родния ми Балчик, или удивителните скали между Чиракмана и нос Калиакра. Обичам стълбите между "Московска" и "Дондуков", по онези въздълги, възправи пресечки от рода на "Будапеща" в София, както и малката горичка в Долен Лозенец, на завоя на осемнайската, където на една пейка за един следобед ме погълна "Поручик Бенц"; обожавам и градините на Сакре Кьор в Париж или Испанския площад в Рим, или хилядите мостове на Истанбул, както и най-стария бургер-бар в Денвър, където Керуак решава да напише "По пътя", или да вървя по Кристофър Стрийт в Ню Йорк по залез. Има толкова много места да се видят и почувстват.

- Монолог или думи, които ти вдъхват сили в трудни мигове?

Именно последното изречение на предния отговор. Мисля си, че депресията и отчаянието се пораждат, когато се затворим в себе си и не допускаме светлината на света. Просто си седим в хралупата на собствената утроба и се смаляваме все повече и повече. Затова, когато съм тъжна, опитвам да си представя, че съм на някое високо място. По-високо от пирамидите в Гиза, от Уилис Тауър в Чикаго, по-високо от който и да е връх в Хималаите. Опитвам да си представя такова място и да погледна оттам колко малка съм аз, а колко безкрайни са оризовите полета в Китай или Виетнам. Опитвам да си представя как ли изглежда животът на някой работник в тях. Светът е толкова многолик и разнообразен - не си струва да се изключваш от него, много по-добре е да надникнеш в тайните му. Те ще те научат да обичаш живота. Няма друг начин.

- С кой писател би искала да си поговориш на четири очи?

Аз не съм много по говоренето, особено на четири очи. Като казах, че в словото се чувствам удобно, имах предвид писането, където можеш да триеш и преправяш, да връщаш назад и превърташ напред. На живо съм доста неориентирана и рядко ми се получава общуването пред приятели, та представям си пред някого, който ме респектира толкова. Но виж на една чат-среща с Габриел Гарсия Маркес съм повече от готова. Може пък и да ползва интернет човекът, кой го знае. Но ще ми е интересно как звучи нормалната му реч, импровизираната, делничната. Сигурно като писането му - магическа, но кой знае.

Благодаря ти за поканата и че ме изтърпя - ти и читателите!

Как се радвам, когато научавам за такива умни момичета. Умни и мили. Пожелавам й много радост, интересни срещи и късмет - винаги и навсякъде!