Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2013 12:24 - Василка Петрова-Хаджипапа: Стихове
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
1



   


    Орехови думи



Събирах цял ден

думите си ненаписани

и в яки черупки ги скрих.

Дойде следобедът,

помислих,

на ореха зелен ги закачих.

Изглежда през нощта

дошли са свраките крадливи,

на сутринта ни думи,

ни орехови люспи не открих.

Сега ще ги подреждат вече

бурята и вятърът

и ще изпишат по небето

с черупки моя ласкав стих.








     Единствената дума



Не съм обичала тъй както мога.

Не съм обичана тъй като исках.

Не съм намерила

единствената дума.

Едното благозвучие,

опитомяващо и хората и чувствата.

Едната мисъл,

отключваща ядрото на живота.

Не съм открила

на вечността прозрачната кристална сфера,

която всичко мое, топлото и разпиляното,

като в сълза вселенска събира.

















     Заровят ли ме в черната земя



Заровят ли ме в черната земя

и натежи над миглите пръстта,

ще си измисля ангелски крила,

ще я разбутам,

ще политна.

Жалоните по пътя си обърнала,

ще прелетя на времето над бялата скала

до утробата майчина.

И кротичко притихнала,

ще зачакам

отново да се родя.







    Природно



Мравчице и ти,

водна попова лъжичка.

И вие храбри гласовити щурчета,

Ще сляза в малкия ви свят

като Алиса.



Да ме научите

как доверчиво да живея

само със слънце, въздух и вода.



Да ми дадете

малко зрънце

от непресторната ви свобода.



Да не броя

трохите на минутите,

огризките на дните.

Да не се ме жегват

ни нежна ласка,

ни корава мъка.

Да не заменям

глътка бистра радост

за шепа каменни сълзи.

.

Да търся сутрин

погледа на слънцето,

да се заслушвам само

на вятъра в гласа.



Да ме научите

ви моля

да дишам леко

със устните

на кротките цветя.












       Като сянка на морска красавица



Над изпепелените

от слънчеви целувки поля

пада дъжд

като сянка на морска красавица.



Над пресъхнали кладенци

над повяхнали от безводие гори

над думите спестени, неизказани

над бебетата в утроби нежно скрити

над влюбени в лаоокоонова прегръдка

над излишъците от душевни пустини

над тръпчивия недостиг от любов

над вечната женска жажда за нежност

над незрялата препънатата мъжка сласт

над летния асфалт и сънени коли,

примигващи в нощта,

над емигрантски лагери

над кабарета и домове игрални на плътта

над смучещата кръв и костен мозък суета.



Над вкоравената суха сянка на вятъра.



Заваля. Дъждът на опрощението. 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 940491
Постинги: 1072
Коментари: 492
Гласове: 1299
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930