Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2013 06:00 - Петранка Божкова: Време за песен
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 715 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




ДЪЖДОВЕН ПАСИАНС



Защо през октомври
е толкова тъжен дъждът?
И толкова сам –
като захвърлена книга…
Зад стъклата дъждовните капки
легенди мълвят,
но кой да ги чуе?
Техните думи не стигат
до нашия свят,
погълнат от тонове прах,
завързан с триста въжета,
потънал в скука.
Къде да се дене дъждът?
Да избяга, е грях.
И капките падат в земята.
Остават си тука.
Ще презимуват
под нашите стъпки в снега.
А после, напролет,
отново ще тръгнат нагоре…
Но сега са пропити
от толкова много тъга,
че дори не разбират –
защо са такива хората?
Имат сънища цветни,
а наяве – убиват мечтите си.
Носят светли души,
а в очите им – сиво поле.
Все копнеят да тръгнат
след ятата от бели птици.
Търсят своите корени,
но забравят, че имат криле…

Защо през октомври
е толкова тъжен дъждът?




СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО

Навярно ще минат светлинни години,
преди да се срещнем отново.
Дано тогава не се разминем...
Ще бъде юлски следобед.
Ще те позная по тъмния поглед,
зареян, по навик, над мене.
Край нас ще кръжат безкрайно много
човешки и звездни вселени.
Ще ме познаеш по тъжния вятър,
притихнал в косите ми кротко.
Градът ще е същият – верен приятел,
усмихнат и някак самотен.
Ще сме живели достатъчно дълго
в съвсем различни галактики.
Дали сме събрали житейска мъдрост,
ще си остане загадка.
На чаша кафе ще си разкажем
най-важните случки до днеска.
Ще побелява край нас паважът,
от старите спомени стреснат.
При толкова много човешки истории,
на него какво му остава?

Животът не може да се повтори.
И точно затуй продължава...




ПРЕДГОВОР
КЪМ КНИГАТА НА ЖИВОТА


На масата – хляб и вино.
И една непрочетена книга.
Небето прелива в синьо,
а светлото все не достига.
Един невидим художник
разпъва щедра палитра.
Денят се свива тревожно
и сипва прах над боите.
Върху рисунката цветна
потичат реки във сиво.
Някакъв глас ми шепне:
“Побързай, мигът си отива!”
Трябва да има граници
в пустинята на сърцето –
бяла е всяка страница
от книгата непрочетена.
Колко живота ще минат,
докато просто се сетим
да “сипнем” в чашите вино,
да сгреем хляба в ръцете си?
Ако виното прелее
и взриви кръвта ни гореща,
то ще е знак, че живеем,
защото се с л у ч в а н е щ о…
Нека се счупят чашите!
/В сметката ще ги допишем./
Има ли нещо по-страшно
от сиви мисли в излишък?
Книгата чака разтворена,
пълна с живот и тайни.

Време е през прозореца
да влезе слънце в стаята!


Стихове от книгата „Време за песен” 2012 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 945431
Постинги: 1073
Коментари: 492
Гласове: 1302
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031