Постинг
22.04.2013 06:00 -
Александър Урумов: Разказ от новата му книга"Тиква"
ВРЕМЕННО
Здравейте, ето това са вашите билети, колегата ги остави при мен за вас. Явно сте близки, щом ви прави подарък. Ние сме приятели с него, аз също съм актьор. В момента временно съм портиер, заради съкращенията. Директорът предложи - хем ще си в театъра, казва, хем ако се появи някоя подходяща роля, и веднага ти я давам на теб. Засега няма роля, вече трети сезон, но надежда има. Пък и не само аз съм така. Ето например жена ми е завършила макроикономика, но временно работи като фризьорка. Изнервена е и тя, и клиентите – даже някои от тях идват само по веднъж и повече не повтарят. Явно не са доволни хората, даже имаше един случай клиентка да направи скандал и да си тръгне наполовина подстригана. Вече й било ясно какъв ще е крайният резултат и нямало да издържи да го види в огледалото. Изнервили са се хората напоследък. Ето например вчера си поръчвам кафе, идва сервитьорката и вместо да го остави на масата пред мен го изсипа върху мен. Направо ме попари. Ядосах се аз, скочих и се развиках, обаче момичето много обидено ми обясни, че няма защо толкова да викам, тъй като тя само временно е сервитьорка. Иначе била фотомодел и чакала да я поканят на сесии в лайфстайл списания. А нейната колежка пък била Мис България „Мокра фланелка” или нещо такова, но засега също работела като сервитьорка. Само временно, докато получи подходящо предложение. След това нямала да стои и един ден.
Има доста такива случаи. Един съсед ми разказа как веднъж взел такси за вкъщи и шофьорът го закарал на другия край на града. Понеже съседът е временно професор в университета и затова е много разсеян, та не забелязал как отишли в обратна посока. Направил той забележка на шофьора, но онзи му обяснил, че всъщност по принцип не е шофьор, а е социолингвист. В момента просто временно кара такси. От пет години. И си чака да се освободи място в академията, за да започне там. Съседът го попитал как така не ги е научил посоките за пет години, обаче човекът съвсем точно отвърнал, че за един социолингвист това е невъзможно, ако ще и цял живот да кара такси. Това не ме прави таксиджия, казал, аз си оставам социолингвист, иначе ще се деквалифицирам и няма да мога да започна в академията, като му дойде времето. И си е бил съвсем прав. Аз също имам един приятел, работеше като инженер по жилищно строителство. Обаче дойде кризата, съкратиха го от фирмата и временно стана депутат. От зор, не от друго. И директно го избраха в парламентарната комисия по строителство и благоустройство, той си е специалист. А и нали нещо трябва да работи човека. И понеже в строителството стана много трудно, явно ще му се наложи да кара втори мандат.
Та той ми е казвал, че най-важното е да не губиш надежда. В нашата страна всичко било временно, само надеждата си оставала постоянна.
И у нас е така! Аз съм преводач, но сега рисувам котки и продавам часовници. Обаче вече не чакам да ме поканят за преводачка, а вярвам, че ще стана голям художник и по такъв начин ще изкарам пари! Или пък да се омъжа за някакъв професор, който сега е модел при един художник! Така че и ние живеем с надежда, която (всички знаят) умира последната.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4329
