Постинг
05.05.2013 06:00 -
Мина Карагьозова: Стихове
ЗАКЛИНАНИЕ
Като лазерен лъч
мисълта ми разрязва пространството,
за да стигне до тебе…
Толкова те обичам.
Като тиха вода,
озарена от слънчеви зайчета
се плиска край теб любовта ми…
Толкова те обичам.
Като течен кристал,
като светла, пронизващо светла,
материя те обгръщам…
Толкова те обичам.
Разширявам по малко
с дъха си Вселената,
за да те докосне любов.
Толкова те обичам.
Искам да бъда безсмъртна,
прекрасна и вечна,
за да бъда до тебe.
Толкова те обичам.
Искам да бъдеш
вдъхновен, окрилен и щастлив
дори и без мене.
Толкова те обичам.
И когато си тръгнеш,
(навярно към по-добри светове)
вземи ме със себе си!
С косите, с очите,
с кожата си ме вземи!
Тръгни си, проникнат от мене.
Толкова ме обичай!
Пътят
“Ще запитат – как да се премине животът?
Отговаряйте – като по струна над бездната –
красиво, внимателно и стремително.”
Учителят Мория
Изкачвам се бавно и страшно е трудно да дишам,
а горе сияе неистово светъл върхът …
Усещам се стара – навярно хиляда годишна –
безкрайно отдавна вървя по опасния път.
Самотно и тъжно, останаха някъде всички,
в самото начало възторжено тръгнали с мен –
вървя по спирала, смъртта ми е станала ничия,
а с мене е пътят, за който сега съм родена.
Моят път в разредения въздух над бездните,
с уморени нозе, с изранена и болна душа…
Но трепти и прелива планетната жива енергия
и сияе върхът, дето трябва да стигна пеша!
Аз избрах своя връх, свободата да тръгна към него,
свободата от земните страсти, животи и смърт.
И стремително, леко, плавно, красиво и нежно
мойте струни над бездната, въпреки всичко,
звънят!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4328
