Книголюбие :: Кирилка Паскалева: Не и през пясъчните склонове на близостта ни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.05.2013 06:00 - Кирилка Паскалева: Не и през пясъчните склонове на близостта ни

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1145 Коментари: 2 Гласове:

НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ…

„... докато един от нас си сложи чехли,
слезе долу до тази ослепителна, празнична пустота
и изключи всичко.”
Били Колинс

Не и през усещането ми за съдбовност, не
Не и през хаоса от премълчани думи, не
Не и през пясъчните склонове на любовта, не
Не и през тихите скални пещери помежду ни , не
Не и през потъващите пясъци на близостта ни , не
Не и през отраженията на светлината, не
Не и през облаците, скрили за миг ангелите небесни, не
Не, не махай чадъра от очите ми, недей
Не аз, небето плаче. Но са солени сълзите.
И пясъците, изтичащи към едно друго време
назад, когато...
Но сега, недей...
Тогава – ще те открия, някъде там , в Другото време
Но не сега
В сълзите си, в трапчинките под очите ти,
когато се смееш
В гънките присмехулни на лятото, обещаващо нежност
Сякаш отлитнаха думите, птиците, песента...
Отвъд смисъла на несбъдването, далече, далече
Извън теб. Извън мен. И вече ме няма.
И тебе те няма.
А сме заедно – още...
Колко много самотата е изпълнена с теб
Соледад, соледад!
Загадъчност, отражения, лунна сянка
Някъде далеч...Отвъд времето...

Соледад – самота /от испански/

Нагоре