Книголюбие :: Весел четвъртък: Андрея Илиев

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.05.2013 06:00 - Весел четвъртък: Андрея Илиев

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.05.2013 13:51

МАРКО ТОТЕВ ПО ПЕТИТЕ НА ЩАСТИЕТО

...Все малко ми оставаше, и все не го стигах това птиче – щастието. Не върви, ей! Докато един приятел с голяма гуша и пет уискита на моя сметка в нея не ме отвори: ”Ако искаш да преживяваш, работи; ако искаш да живееш – измисли нещо друго.” Но какво – не ми казва. И аз започнах да пробвам. Отидох до Турция и накупих маратонки. От трийсет чифта, двадесет и девет ми конфискуваха на митницата. Трийсетият го продадох на битака, но по-добре да не бях го показвал. След два дни тоя, който го взе, такъв бой ми хвърли с него, че... Абе, като ги обуеш, се късат, пък като те млатят с тях, нищо им няма... Взех магазин под наем – таванът му срути се тъкмо, когато го напълних с кристални полилеи и електрически крушки... Теглих пак заем и отворих зала с „едноръки бандити”. Още на втората вечер дойдоха „двуръки” и ги изпомляха с бухалките...
Рекох си: Марко, затвор те чака, то е ясно, ами я вземи отренирай въпроса в „Биг брадър”. И там, братко, стана чудото! Спечелих го, бе! С част от парите си пуснах 999 фиша от тотото. Паднаха ми се шестиците и от трите тегления. Обрах джакпота, ха-ха! Тройките бяха повече от циганите във Факултето. Седем дни ядох и пих. На осмия, още кьоркютук, налетях на продавач на лотарийни билети. Изкупих му ги всичките. И късмет: апартамент в София и колите до една!
Пак ядене и поркане – тоя път дванайсет дни. Отбих се да пия едно кафе на тринайсетия – там пък попълвали „Еврофутбол”. Пуснах си едно фишче – няма да повярваш! – и ги оскубах като болни юрдечки!
И тогава тръгнах по бинго-залите. Всяка вечер де хиляда, де две хиляди... Додето започнаха да затварят още като ме видят, че се задавам.
Рекох си: стига дърпа куйрука на късмета. С парите, които имах, можех да купя М-тел. И поне един етаж от НДК. Но пък не ми се работи – сметки, документи, офиси, секретарки... Мани, мани!
Реших да си наема икономист. Оня авер пак ми шепне на ушето: чужденец! Намерих италианец. Назначих го с една тлъста заплатка. На третия ден обаче тоя воден пъдпъдък идва и ми хленчи:
- Ако изпълня всички постановления, наредби и закони, трябва да платя два пъти повече пари, отколкото изкарваме.
Назначих поляк. Издържа седмица – демек има си човекът социалистическа закалка. И си отиде.
Искам-не искам – сложих едно българче. Препоръчаха ми го като честно – започнало работа при мистър Десет процента, после давало акъл на оня, Вальо Топлото. И произхождало от варненски фараонски род. „Откъде във Варна египтяни?...” – почудих се аз. Имало, имало... Сега не мога да го изгоня. Дялове, туй-онуй... И фирмата, и парите вече не са мои, а негови.
Е, пак почвам отначало. Дано са ме забравили в бинго-залите...

Нагоре